Тайната падна: Защо Адам и Бог не се докосват в Сикстинската капела
Фреската „Сътворението на Адам“ в Сикстинската капела е може би най-великото произведение на Микеланджело. Стенописът е изрисуван в периода 1508 – 1512 година.
Първоначално поръчката, дадена му от новоизбрания папа Юлий II, е била да нарисува дванадесетте апостола на триъгълните висящи тела, които да поддържат тавана. Но скулпторът убедил папата да му даде свобода и предложил друга и по-сложна схема, представяща Сътворението на света, Грехопадението, Обещанието за спасение и Родословието на Христос.
Когато Микеланджело най-накрая завършва фреската на тавана на Сикстинската капела, която в последствие се счита за едно от най-известните произведения в историята на изкуството изобщо, кардиналите, отговарящи за творбите, остават с часове да гледат и да се възхищават на великолепния сюжет. След това се срещнали с Майстора на шедьовъра, но изразили недоволство от един определен детайл от рисунките. Творецът показва процеса на сътворението на човека чрез символ - пръстите на Бог и Адам, които се докосват. Кардиналите настоявали това докосване да се премахне, като вместо него двата пръста да са отдалечени. Те пожелали пръстът на Бог да е разтегнат максимално, а този на Адам да е свит.
Този малък детайл всъщност носел сам по себе си не по-малко силна символика. В същината му стояла идеята, че Бог е там, навсякъде около нас, но дали да го достигнем, или ще се отдръпнем, е решение на всеки един човек. Последната фаланга на пръста на Адам, която е свита, символизира свободната воля.
Другата ръка на Бог пък е обгърнала фигура на човек с женски черти, макар и не твърде силно изразени. Съществуват множество хипотези за идентичността и значението на дванадесетте фигури около Бог, но според интерпретацията на английския критик Уолтър Патер, това е Ева. Не само заради женствеността, но и заради погледа, който хвърля към Адам. Останалите единадесет фигури представят душите на нероденото потомство на Адам и Ева - цялата човешка раса, разказва "Марица".
