Тайните операции на "Вагнер"

Огромна част от Африка вече е завладяна от руската частна армия “Вагнер”. С кървави преврати, подпомагане на отцепнически военни лидери и грабеж на несметни природни богатства наемниците на Пригожин в крайна сметка обслужват плановете на Кремъл за световно господство. За това алармират чужди наблюдатели и неправителствени организации.

ЧВК “Вагнер” отново е в центъра на световното внимание. Отчаяните призиви, както и критиките на нейния лидер Евгений Пригожин към руското ръководство, че ще напусне позициите си в Бахмут, защото не са му осигурени боеприпаси, обиколиха световните агенции. Но войната в Украйна е само част от операциите на компанията, които включват незаконен бизнес със злато и диаманти, нелегален износ на оръжие и сваляне на законни правителства, като по този начин продължават да сеят конфликти и в други точки на света.

Засега най-осезаемо е влиянието на частната руска армия в Африка. В тази връзка, докато боевете в Судан продължават, Държавният департамент на САЩ съобщи, че е предупредил и двете страни - суданската армия, водена от генерал Абдел Фатах ал-Бурхан, и паравоенните групировки, водени от генерал Мохамед Хамдан Дагало, познат още и като Хемети, - да не се обръщат към руските наемници от групата “Вагнер”, действащи в Судан. Военните действия вече отнеха стотици животи и лишиха милиони хора от вода, храна и електричество.

“Групата “Вагнер” има дестабилизиращо влияние, където и да се разположи”, коментира говорител на Държавния департамент пред Newsweek. - Сигурността и безопасността на американските граждани е наш основен приоритет. Ние съобщихме на лидерите на Судан и околните държави, че не е препоръчително да се позволи на групата “Вагнер” да влезе в този конфликт.”

Преди време държавният секретар Антъни Блинкен също изрази “загриженост” относно възможното участие на наемниците от “Вагнер” в Судан.

“Ангажиментът им просто носи повече смърт и разрушение със себе си”, каза той през април.

Водената от руския олигарх Евгений Пригожин военна групировка действа в Судан от времето на бившия президент Омар ал-Башир, който беше свален с масови протести през 2019 г. Башир потърси руска подкрепа за режима си и ръководи разширения руски достъп до златните мини на Судан.

Оттогава Meroe Gold, собственост на руската компания M Invest, довежда руски експерти в Судан, за да помогнат в добива на злато. Meroe Gold и M Invest бяха санкционирани от САЩ през 2020 г., когато Министерството на финансите заяви, че фирмите са параван за ЧВК “Вагнер”. Точно в деня преди Русия да започне пълномащабното си нахлуване в Украйна през 2022 г. Дагало оглави суданска делегация в Москва за “постигане на напредък в отношенията” между двете страни.

Нахлуването в Украйна през 2022 г. и последвалата вълна от санкции ускориха грабежа на суданското злато от Русия и допълнително подкрепиха военното управление, увеличавайки активността на “Вагнер” в страната.

Още през юли 2022 г. репортаж на CNN идентифицира най-малко 16 полета на военен самолет, превозващ злато от Судан до Латакия, сирийски пристанищен град, където се намира голяма руска военна база. Златото, съобщи Си Ен Ен, е било предназначено да подпомогне финансирането на войната на Москва срещу Украйна.

Впоследствие Европейският съюз също санкционира Meroe Gold, казвайки в изявление: “Чрез своето влияние в суданската армия “Вагнер” си осигури правото да добива злато и да го изнася за Русия”.

След повече от седмица на интензивни боеве между суданските правителствени войски и паравоенни сили в Хартум много страни вече евакуираха своите граждани от разкъсвания от конфликти град. Основният център за износ - Порт Судан, откъдето се евакуират бягащите от размирната страна чужденци, е рекламиран и като място за бъдеща руска военноморска база, която е планирана да приеме около 300 войници. В замяна Русия ще предостави на Судан оръжие и друго военно оборудване.

И въпреки че конфликтът е обявен за сблъсък между съперничещи си военачалници, има много въпросителни относно ролята, която играе частната руска наемническа компания. Тази група вече е силно ангажирана в няколко африкански държави, изостряйки регионалната нестабилност.

Разбира се, от частната военна компания отричат всякакво участие. “Позволете ми да повторя още веднъж: ЧВК “Вагнер” по никакъв начин не участва в суданския конфликт - каза Пригожин в официалния канал на групата в Telegram. - Въпросите от медиите за каквато и да било помощ на генерал Дагало или на Ал-Бурхан, или на други лица в Судан не са нищо повече от опит за провокация.”

Но тези откази изглеждат все по-съмнителни, а потенциалното участие на Русия и сенчестата група “Вагнер” в региона допълнително усложнява ситуацията. На фона на това има все повече доказателства за ролята на руската частна военна компания във въоръжаването на паравоенните сили за бърза подкрепа, които са ангажирани в жестока борба за власт срещу суданската армия.

Очаква се допълнителна регионална нестабилност, защото, както се оказа, руската наемническа група е снабдявала Суданските сили за бърза подкрепа с ракети, за да подпомогне борбата им срещу армията на страната, съобщиха в тази връзка судански и регионални дипломатически източници пред CNN.

Те уточниха също, че ракетите земя-въздух значително са засилили позициите на паравоенните бойци и техния лидер Мохамед Хамдан Дагало, докато той се бори за власт с генерал Абдел Фатах ал-Бурхан, военен господар на Судан и ръководител на въоръжените сили.

Мощната руска наемническа група изигра публична и ключова роля в чуждестранните военни кампании на Москва, най-вече в Украйна, и многократно е обвинявана в извършване на зверства. В Африка това помогна да се засили нарастващото влияние на Кремъл и завземането на ценни ресурси.

Съществуват множество примери за това как “Вагнер” е разширила дейността си през последните години на Черния континент, и то често по искане на националните правителства. През януари Министерството на отбраната на Обединеното кралство изчисли, че през 2022 г. в Африка е имало около 5000 оперативни служители на руската наемническа армия.

Така, въпреки затягането на конфликта в Украйна, изтеклите документи на американското разузнаване предполагат, че групата развива цяла “конфедерация” от антизападни държави на Черния континент. Разположени в района на Сахел - от източното до западното крайбрежие на континента, те включват дори Чад - ключов съюзник на САЩ в региона, където докладите на американското разузнаване твърдят, че наемниците на “Вагнер” са замесени в дестабилизирането на правителството.

В граничещата с Либия държава, където подкрепяният от “Вагнер” генерал Халифа Хафтар контролира части от страната, сателитните изображения потвърждават тези твърдения, показвайки необичайна активност в базите на групировката.

На юг от Чад е Централноафриканската република (ЦАР), където руският посланик Александър Бикантов каза през февруари, че има 1890 “инструктори”, участващи в боевете между правителството и бунтовническите войски. А според Международната кризисна група, въпреки че президентът на ЦАР Фаустин-Арчандж Туадера отрече да е подписал договор с “Вагнер”, “нейното присъствие едва ли е тайна”.

Още през юни 2020 г. в интервю, дадено за “Спутник”, Леополд Мболи-Фатран, министър на минната промишленост на ЦАР, споменава името на нова руска компания - Diamville, която е получила разрешение за износ на диаманти и злато. Впоследствие подробно разследване на All eyes on Wagner (Всички погледи върху “Вагнер”) - създаден във Франция проект, който има за цел да извади наяве злоупотребите на групировката, доказа връзките на компанията с руските наемници. От своя страна това даде повод да се заговори и за “кървавите диаманти на Пригожин”. Но наемниците на Пригожин са активни и в северозападната съседка на Судан, Либия, която е в състояние на хаос след свалянето на Муамар Кадафи през 2012 г. През 2020 г. Би Би Си съобщи за изтекъл документ на ООН, според който има 1200 служители на групировката в Либия. Те са подкрепяли силите на бунтовническия военачалник Халифа Хафтар срещу базираното в Триполи правителство, заедно с други наемници от Беларус, Молдова, Сърбия и Украйна.

В Мали “Вагнер” подкрепи военната хунта да наложи управлението си с голяма база на международното летище в Бамако. Нарастващото влияние на групировката в тази част на Африка съвпадна с размиването на западното участие.

През февруари 2022 г. френското правителство обяви изтеглянето на силите си след девет години неуспешни опити да се противопоставят на ислямисткия бунт.