Така го правят французите : Рекордна избирателна активност на първи тур
На тези избори може да се излъчи първото крайнодясно правителство на страната след нацистката окупация през Втората световна война - или изобщо да не се състави мнозинство
Днес се провежда първият тур на предсрочните избори за парламент във Франция. До тези избори се стигна, след като президентът Еманюел Макрон неочаквано разпусна Националната асамблея преди три седмици. Макрон взе това решение след обявяването на резултатите от европейските избори и победата на крайната десница в тях, предава БГНЕС.
Изборните секции затвориха в 19 часа българско време. Активността е рекордна. Избирателната активност за първия тур достигна 59,39% в 17:00 ч. (18:00ч. българско време), пише в. „Монд“.
По-рано директорът по отдел „Изследвания“ в социологическия институт Ipsos написа в Х, че това е „най-високото ниво от парламентарните избори през 1981 г. насам“.
Френските избиратели са призовани да гласуват в изключителен момент от политическата им история: първият тур на извънредни парламентарни избори, на които може да се излъчи първото крайнодясно правителство на страната след нацистката окупация през Втората световна война - или изобщо да не се състави мнозинство.
Резултатът от вота след втория тур на 7 юли и изключително кратката кампания остава крайно несигурен, тъй като се конкурират три основни политически блока: крайнодесният "Национален сбор", центристкият алианс на президента Еманюел Макрон и коалицията "Нов народен фронт", която включва левоцентристки, зелени и крайнолеви сили.
Френската система е сложна и не е пропорционална на общонационалната подкрепа за дадена партия. Законодателите се избират по райони. Кандидат за депутат се нуждае от над 50% от гласовете, за да бъде избран.
В противен случай първите двама претенденти, както и всеки друг, който е получил подкрепата на повече от 12,5 % от регистрираните гласоподаватели, продължават на втори тур.
В някои случаи до втория тур достигат трима или четирима души, но някои от тях могат да се оттеглят, за да увеличат шансовете на друг претендент - тактика, често използвана в миналото за блокиране на крайнодесни кандидати.
Очаква се ключовите партийни лидери да разкрият стратегията си между двата тура. Това прави резултата от втория тур много несигурен, в зависимост от политическите маневри и от това как ще реагират избирателите.
"Национален сбор", който води във всички проучвания на общественото мнение, се надява да успее да получи абсолютно мнозинство или поне 289 от общо 577 мандата.
Националното събрание е по-влиятелната от двете камари на френския парламент. Тя има последната дума в процеса на създаване на закони в сравнение със Сената, доминиран от консерваторите.
Макрон има президентски мандат до 2027 г. и заяви, че няма да се оттегли преди края му.
Ако друга политическа сила, различна от неговия центристки алианс, получи мнозинство, Макрон ще бъде принуден да назначи министър-председател, принадлежащ към това ново мнозинство.
В такава ситуация - наричана във Франция "кохабитация" - правителството ще прилага политики, които се разминават с плана на президента.
Съвременната Република Франция е преживяла три кохабитации, като последната е при консервативния президент Жак Ширак, със социалистически министър-председател Лионел Жоспен, от 1997 до 2002 г.
