Тъпи ли са въпросите към ген. Мутафчийски, или отговорите му са фатмашки?

Сульо и Пульо се изреди да се гаври с журналистическата професия в последните седмици покрай безкрайните брифинги на Кризисния щаб, водени уставно от генерал Венцислав Мутафчийски. Разни мисирки като Илиана Беновска и Ива Николова му правели гулю-гулю, млади пикли с микрофони не знаели какво да питат, наглеци с доказани психични отклонения като Сашо Диков го занимавали с внучетата си.

Както ми обясняваше едно време учителя по математика Пепи Василев, мир на праха му, няма глупави задачи, има само глупави решения. Да се вадят изводи за нивото на българската журналистика и нейното професионално и морално падение въз основа на петминути разговор с коремен хирург с фуражка е не просто нелепо, то е израз на характерната нашенска психопатологична черта да се правят генерални изводи от зрънце непълна информация.

Като разплулите се пред телевизора селски бекове, нагъващи консервиран боб, разбират толкова от журналистика, защо те не си рискуват тлъстите задници да се довлекат до ВМА и да зададат по-умни въпроси? В края на краищата Ива Николова и Илиана Беновска са от застрашената възраст, но това не ги спира да се опитват да донесат някаква информация в миришещите ви на вчерашни пръдни холове. Като не ви изнася, пуснете си някакъв сериал.

Не живеем вече в средата на 90-те и бума на свободната преса, когато „24 часа“ или „Труд“ имаха по 6-7 щатни репортери само в здравния ресор, които четяха и разбираха от каквито се сетите болести от витилиго, през рак на панкреаса, до обикновена диария повече от половината доктори. Времената са тежки и за медиите, работим с каквото можем. Едни и същи хора трябва да отразяват избилата тръба в Перник, поредния комплексиран психар, заклал жена си, мачовете на Лудогорец и пресконференциите на Мутафчийски. Това е положението.

Самият шеф на щаба може да се отнася малко по-благосклонно и да не се зъби на репортерките на всеки втори въпрос. Но дреме му на него, днес е в устата на всички, след някой месец ще си се върне в операционната да шие черва. Не е политик, та работата му да зависи от медийната благосклонност. В момента обаче обикновените хора разчитат на неговата благосклонност, защото неизвестността е най-убийственият елемент на страха. Всеки санитар от ВМА може да излезе и да изчете три параграфа цифри. Ролята на генерала е не само да се зъби кой и къде може да излиза и колко кила трябва да тежи кучето му, за да има право да го разхожда, а да покаже разбиране към журналистите и тяхната аудитория, да благоволи поне да каже с какво се лекуват болните – информация, която трябва да е публична, а не военна тайна. Другото си е чиста фатмащина. Което си личи по-рейтинга – нашенският скот си обича униформите от Христо Луков, през Добри Джуров, до Румен Радев.