Тестовете , които установяват COVID-19
Различните държави имат различно отношение относно доказването на коронавирусната инфекция
Какви тестове се използват, за да се определи дали в организма на човек се е настанил новият вид коронавирус? Къде и как може да се направят изследвания за това, обяснява в свой материал „Дойче веле“.
В последно време в света се появиха все по-нови тестове, способни да определят дали в организма има коронавирус SARS-CoV-2. Към края на април съществуваха повече от 150 различни видове тестове, които могат да бъдат разделени основно на две групи – такива, които показват наличието на вируса и предоставят информация дали човек е потенциален източник на зараза, и такива, които определят дали човек е бил заразен по-рано с коронавирус.
Бързи тестове за коронавирус
За да се провери дали човек е заразен в момента и може ли да зарази други хора, се прилагат така наречените PCR тестове, които се провеждат на принципа на полимеразната верижна реакция. Негова алтернатива е тест, направен с помощта на изотермична амплификация на ДНК – образуване на допълнително копие на части от ДНК. Той действа по сходен начин, както PCR.
И при двата метода от пациента се взема секрет с помощта на памучен тампон. След това се взема ген от генетичния материал от пробата и от него се формират допълнителни копия. С помощта на специфична биохимична реакция, наречена агарозна електрофореза, се определя дали в генетичния материал има вирус.
Ако такъв липсва, това невинаги означава, че човекът не е заразен. Вирусът може да се намира в други части на организма. Това обяснява и факта защо при някои пациенти, които вече са преболедували COVID-19, PCR тестовете по-късно може да бъдат положителни.
Вирусологът от берлинската клиника „Шарите“ Кристиан Дростен сравнява това с опита да се хване златна рибка в аквариум с помощта на мрежа. Ако мрежата е празна, това не означава, че в аквариума няма риба.
Тест, който показва наличието на инфекция в миналото
Серологичният тест (ELISA) показва наличието на антитела в кръвта, които имунната система е изработила в борбата срещу вируса. За целта е необходимо да се вземе кръвна проба, която се подлага на лабораторен анализ. Съществува подобен бърз тест за коронавирус, който може да се направи от лекар.
От пациента се взема капка кръв, както при изследване за диабет, поставя се в специален контейнер и се смесва с реагенти.
Ако пробата се оцвети в друг цвят, това означава, че човекът вече е преболедувал и има създаден имунитет. Производителите на тези тестове предупреждават, че положителни резултати може да се получат и при хора, които са били болни от други коронавирусни инфекции, а не от COVID-19.
Кой трябва да си направи тест?
Тестовете, показващи наличието на вирус в момента, са особено важни, за да се определят лицата, контактували със заразени хора, да бъдат поставени под карантина и да се изолира заразеният.
Серологичните тестове са важни, за да се установи колко човека вече са преболедували безсимптомно и дали това е достатъчно за създаването на колективен (стаден) имунитет. Това ще помогне на политиците да предприемат правилни мерки за сваляне на ограниченията, въведени заради пандемията.
Тестването – стратегията на различните държави
По време на пандемията различните държави имат различно отношение относно провеждането на тестиране за коронавирус. Това зависи както от наличието на тестове и лаборатории, така и от ресурсите, с които разполага съответната здравна система, както и от това, какво е било отношението към пандемията в началото на избухването ѝ.
Южна Корея, която се сблъска с епидемията от SARS през 2002 година, този път приложи системно тестване на гражданите си, независимо от наличието на симптоми и дори тогава, когато броят на заболелите беше относително нисък.
Германия, отчитайки общата численост на населението, е една от държавите, която провежда много тестове, но преди всичко сред хората, имали контакт със заразени или с наличието на симптоми на болестта. Други държави, като САЩ, разширяват сега възможностите за провеждането на тестове на фона на увеличаващия се брой заболели лица. В държавите в Африка тестване не се провежда изобщо, пише БГНЕС.