Тежък проблем с парите удря пенсионерите

Банкоматите в България намаляват. Все още незабележимо за гражданите, но тенденцията е много ясна.

Според годишните данни за плащанията на БНБ, от около 5250 устройства през 2020 г. в края на 2024 г. са останали малко над 5000. За сметка на това, през последните няколко години плащанията с карти стават все по-голям брой, затова хората нямат нужда от голямо количество кеш. И банкоматите се ползват само за „джобни“, когато се пазарува нещо дребно или в малък търговски обект, който не е снабден с ПОС-терминал.

Данните на Централната банка показват още, че броят на дебитните карти в обращение у нас, е над 7,2 милиона, а кредитните карти доближават 1,4 милиона. За пет години това е ръст от близо 15%, но по-важното е, че тези карти вече се използват ежедневно, а не само „когато няма кеш“.

POS терминалите също се множат – вече са над 163 хиляди, което е скок от близо 50% за пет години. От тях се дърпа главно малкия бизнес, който не може да може да завърти голям оборот и съответно средната стойност на покупката е малка, защото от това зависи комисионната, която се плаща на банката.

Така българинът постепенно минава към ежедневие без кеш и рано или късно ще стигнем ситуацията на развити европейски държави, където не можеш едно кафе да си купиш с джобни, защото работят само с карти.

Очаквано, процесът ще се форсира осезателно през януари догодина, когато влезем в еврозоната. За да няма объркване в рестото при пазаруване, финансисти горещо съветват през този период да плащаме основно с карта.

А дебитни карти вече имат голяма част от българите – от ученици до пенсионери. На учениците са нужни в случай, че получават стипендия, а на пенсионерите – за пенсията. Възрастните вероятно най-трудно ще свикнат с плащането на ежедневните покупки с карта. И досега на 7-мо число всеки месец – денят, в който НОИ превежда пенсиите, пред банкоматите се извиват опашки