Тежките небостъргачи застрашават Ню Йорк от потъване

Ню Йорк потъва, а небостъргачите му го смазват. Това е изводът от ново проучване, което моделира геологията под града сравнено със сателитни данни, съобщава БГНЕС, позовавайки се на „Сайънс Алерт“.

Наричано технически "свличане", това постепенно улягане или внезапно потъване на земната повърхност се случва, когато меките седименти се изместват или натоварванията, които се стоварват върху земята, я изтласкват дълбоко надолу. Причините са много, но тежестта на самите градове рядко се изследва.

Проучването установи, че Ню Йорк потъва със скорост 1-2 милиметра годишно под тежестта на високите си сгради.

Няколко милиметра може да не звучи много, но някои части на града се свличат много по-бързо, което е равносилно на най-бързите наблюдавани темпове, с които тектоничните плочи се отблъскват при топенето на ледниците.

Деформацията може да доведе до проблеми за ниско разположения град, в който живеят над 8 милиона души

(според преброяването на населението в САЩ от 2018 г. метрополният регион е най-голямата метрополна статистическа зона, наброяваща 19 979 477 души), така че откритията трябва да насърчат по-нататъшните усилия за разработване на стратегии за смекчаване на последиците от нарастващия риск от наводнения и покачването на морското равнище, а изграждането на гигантски морски стени за укрепване на града не е правилният отговор.

"Смисълът на статията е да се повиши осведомеността, че всяка допълнителна висока сграда, построена в крайбрежни, речни или езерни райони, може да допринесе за бъдещ риск от наводнения", пише геологът Том Парсънс от Геологическата служба на САЩ и колегите му от Университета на Роуд Айлънд.

Той също така напомня за ефекта от човешко строителство върху цялата планета. Към 2020 г. учените изчисляват, че всички неща, които хората някога са създали, са близо до или вече надвишават сухото тегло на всяко живо същество на Земята. Сградите и пътищата тежат повече от всички дървета и храсти, взети заедно; пластмасите са два пъти повече от теглото на животните.

В това ново изследване

Парсънс и колегите му изчисляват кумулативната маса на повече от 1 милион сгради в Ню Йорк, която възлиза на 764 000 000 000 000 килограма.

След това те разделят града на мрежа от квадрати с размери 100 на 100 метра и преобразуват масата на сградите в натиск надолу, като отчитат гравитационното привличане.

Техните изчисления включват само масата на сградите и тяхното съдържание, но не и на пътищата, тротоарите, мостовете, железопътните линии и други асфалтирани площи в Ню Йорк. Дори и с тези ограничения, новите изчисления прецизират предишните наблюдения на слягането в града, като отчитат сложната геология на повърхността под Ню Йорк, която се състои от пясъчни, тинести и глинени езерни отлагания и скални разкрития.

Моделирайки поведението на тези субстрати, изследователите показаха, че богатите на глина почви и изкуственото запълване са особено податливи на слягане.

Сравнявайки тези модели със сателитни данни, измерващи височината на земната повърхност, екипът съставя карта на оценките на слягането в целия град. Усилената урбанизация, включително източването и изпомпването на подпочвени води, може само да задълбочи проблема със слягането на почвата в Ню Йорк, предупреждават изследователите.

Ню Йорк със сигурност не е единствен по отношение на свличането на земни маси. Една четвърт от столицата на Индонезия, Джакарта, може да се окаже под вода до 2050 г., като части от града потъват с почти 11 сантиметра годишно поради извличането на подземни води. Повече от 30 милиона жители на Джакарта сега се сблъскват с перспективата да преместят града или да удвоят действията си в областта на климата, като например да изберат електрически автобуси.

За сравнение, Ню Йорк е на трето място по изложеност на бъдещи наводнения.

Голяма част от долната част на Манхатън се намира само на 1 и 2 метра над сегашното морско равнище.

Ураганите през 2012 г. (Санди) и 2021 г. (Айда) също показаха колко бързо градът, който е предимно павиран, може да бъде залят от вода.

"Ню Йорк е емблематичен за разрастващите се крайбрежни градове по целия свят, за които се наблюдава потъване, което означава, че съществува общо глобално предизвикателство за смекчаване на последиците от нарастващата опасност от заливане", заключават изследователите.

Проучване от 2022 г. на 99 крайбрежни града по света установи, че потъването всъщност може да представлява по-голям или поне подценяван проблем в сравнение с повишаването на морското равнище.

В повечето изследвани градове земята се свлича по-бързо, отколкото се повишава нивото на морето, което означава, че жителите ще бъдат изправени пред предизвикателството на наводненията по-рано, отколкото прогнозират климатичните модели.