Тодор Колев: Много са фалшивите герои, които виждаме по сцените на живота

„Много са фалшивите герои, които виждаме днес по сцените на живота. Пълно е! Но или те не знаят, че са фалшиви, или останалите не смеят да ги нарекат така.” Думите, изречени от големия актьор Тодор Колев преди повече от десетилетие, продължават да звучат свръх актуално и днес.  Обичаният и талантлив артист напусна този свят преди 10 години - на 15 февруари 2013 г. след тежко и продължително боледуване. 

Тодор Колев вярваше, че в живота е получил много любов. И самият той се раздаваше и на сцената, и на снимачната площадка с любов.

Духът на артиста и музиканта в едно бе обладал човека-оркестър на сцената, който бе и комик, и музикант, и шоумен. Варненското софиянче от Шумен, както актьорът сам описваше себе си, разсмиваше едни с неподражаемите си гримаси, но разплакваше други с малко тъжните си сини очи. За него не беше трудно да направи моноспектакъл и да заблуди всички, че на сцената са цяла кохорта от актьори.

Тодор Колев можеше да съживи и най-апатичните със заразяващо чувство за хумор, приземено с точната мярка на интелекта си и струните на онази незабравима циганска цигулка. Заради таланта му да играе без да пророни и дума, като в нямото кино, го наричаха българския Чарли Чаплин.   

Тодор Колев е роден е в Шумен на 26 август 1939 г. От 9-годишен, свири великолепно на цигулка, после продължава и със саксофон и акордеон. Музиката е в кръвта му, самият той по-късно признава, че нотите му помагат да прави това, което не може да покаже нито в театъра, нито в киното. През целия му живот, музикантът в него винаги върви плътно до артиста и винаги му дава крачка напред в изкуството. Легендарни остават неговите песни "Фалшив герой", "Жалба за младост" "Самотният човек", "Черно море".  

Още зелен, Тодор пристига в столицата да си търси късмета. За кандидатстването му във ВИТИЗ още се носят легенди как изобретателният актьор заблудил комисията. Обул високи обувки и си преправил гласа на по-дебел, защото бил наясно, че се котират по едри мъже с басови гласове. И успява. Едва ли бедното момче от Шумен си е представяло, че някой ден ще се завърне в театралната академия като мастит преподавател.

Още в младежките си години, Тодор показва, че не е лесен характер. Заради страстта си към джаза, е изключен от комсомола. Наричат го Адама заради името на шивашкото ателие на баща му в Шумен.

По-късно, в театралната школа демонстрира схващания, които не се харесват на ръководството и е разпределен за наказание в Смолянския драматичен театър.

Още в зората на изявите си приковава вниманието със забележителната си виталност и способността да разсмива като герой от нямото кино. Играе в цяла България - в театрите в Смолян, Шумен, Пловдив, „Сълза и смях”, Театър „София”. Зад гърба си оставя десетки комедийни и драматични роли, които няма как да бъдат изиграни от друг. Създава така плътни образи, че героите му заживяват свой собствен живот. 

Емблематични са превъплъщенията му в образа на Топузов в „Човекоядката” на Иван Радоев, на Коля Красоткин в „Момчета” по  Достоевски, на Марин в „Пътеки” от Николай Хайтов, на Орландо в „Както ви харесва” по Уилям Шекспир, на  Джордж в „Догодина по същото време”.

Върховете му обаче остават в киното -  блести в почти 40 филма - „Козият  рог”, „Цар и генерал”, „Иван Кондарев”, „Двойникът”, „Господин за един ден”, „Опасен чар”. Страхотната комбинация между музикалната му дарба се съчетава неповторимо с артистичния му талант. В края на 1975 г. голям успех има негова грамофонна плоча, която обаче по-късно е спряна, а актьорът е обявен за дисидент. 

Комикът разсмиваше хиляди само с едно мимика на подвижното си лице, докато самият той пускаше една малко крива и иронична усмивка. Изострената му критичност никога не го оставяше безразличен и често бе доста крайно саркастичен. Абсурдите в държавата поднасяше по неговия си начин - привидно сдържан, с вроден аристократизъм. Зад хумора надникваше лицето на безпощадния бунтар. Без да разиграва лицемерен  моралист, сурово разголваше докрай грозните истини от живота.

„Тодор Колев не бе любител на закъснелите въздишки, умуванията, дърдоренето. С кралско достойнство на човек, който знае ценността си, той им обръщаше гръб. Той беше крал, който предпочиташе мелодията на циганската цигулка – непредвидима, капризна, истинска, увличаща…”, много точен е в описанието си драматургът Юрий Дачев в „Литературен вестник”.

Дъщеря му – актрисата Албена Колева разказва, че като родител Тодор Колев не е бил строг и авторитарен и я е възпитавал без насилие. „Имах респект към него не само като актьор, но и като баща и мъж. Беше много точен “, връща се към спомените Колева. Тя не е съгласна баща й да бъде сравняван с Чаплин.

„Излиза, че все едно го е имитирал, а няма такова нещо. Бяха сравнявани по-скоро заради темата на творчество им. И двамата разглеждаха съдбата на малкия човек, макар и в различни времена“, твърди Колева. Всъщност той, както и „немият” комик играят ролята на човека, от който нищо не зависи, полага зверски усилия и накрая нищо не излиза, това беше тяхната тема, обобщава Албена.

Стефан Вълдобрев пък на едно от честванията на рождения ден на твореца в „Маймунарника” в Борисовата градина припомни весела случка, в който Адама блести с типичния си лаконичен остроумен стил.

„Преди години трябваше да пеем с Тодор в радиопредаване, но по стечение на обстоятелствата не намерихме време да репетираме. Както и да е, представихме се добре. Тогава го питаха: „Г-н Колев, как така успяхте?” А той отговори: „С непрофесионалисти лесно се работи”, спомни си преди години Вълдобрев, преди да изпее любимата песен на своя любим учител „Самотният човек”.

Италиански вестник пък написа: „Един българин си позволи да имитира Чаплин, но когато човек види целия филм разбира, че той има право за това”. 

Тодор Колев беше блестящ и като телевизионен водещ. Актьорът се изяви в „Денсинг Старс“, а във „Всяка неделя” Кеворкян му даде рубрика „Шоуто на Адама“, където Колев имаше невероятни попадения.

Всички помнят как Колев взе проба за алкохол на президента д-р Желю Желев, а преоблечен като циганин свиреше с цигулката на ухо на Михаил Горбачов. С шоуто, „Как ще ги стигнем американците“ заедно с невероятната мелодия обаче прикова зрителите към екрана.

Предаването му вървеше през 90-те по Ефир 2 на БНТ и наподобяваше програмите на Джей Лено и Дейвид Летърман. Актьорът развихри цялото си въображение и изцяло импровизира. Но след спирането на шоуто сподели: „Беше изтощително. Затова и накрая го спрях. Нямах сценарен екип, бях сам с двама-трима организационни помощници. Карах и без аутокю дори!”

Шоуто на Тодор Колев обикаляше цялата страна. Едно от най-колоритните прояви на предаването е в бирената фабрика в Шумен, където Тодор кани истински цигански тумби на сцената, обявени като обединени цигански филхармонии. Актьорът гърми с пушка по две бурета, свързани с тръбопровод с бира. От него постоянно извираха оригинални идеи и щури хрумвания.

Невероятната му жизненост секва със страшната диагноза, която му поставят през 2009 г. – рак на белите дробове. Битката си обаче Тодор Колев води сам със семейството си. Макар Адама да е зле той показва железен характер.

„Не искам никой да гледа на мен като на болен. Аз съм здрав и пълен с енергия. Така искам да ме виждате, а не като старец”, каза актьорът пред студентите си. Той угасна на 73 години във ВМА на 15 февруари 2013 г.

„Радвам се, че зрителят не е изгубил чувството си за хумор след цялото това обуначване и оскотяване на хората, след отиването в такива мръсни ъгли на забавлението, каквито са чалгата и грубият, елементарен хумор - едно почесване на задника става предмет на хумор. Имах опасения тъкмо от това, но се оказа, че не съм прав… Знаете ли, работата е много проста. Бих сложил чалгата в категорията на лесно сдъвкваеми неща – кюфтета и кебапчета. А аз занимавам зрителите с философия, с култура, с изкуство и умираме от смях, че се забавляваме с това", коментира приживе големият Тодор Колев.

"Имаме територия, граници, градове, села, но държава нямаме. Франк Синатра пее в една песен, че родината му е там, откъдето си купува млякото, вестника и където се събужда, излиза на улицата... Това е. Защо емигрантите ни отиват навън? Защото не искат да живеят в хаоса. Искат да създадат там родината си, която е улицата, кафенето отсреща... А тук ни превърнаха в подплашени животни. Хаосът е опасният чар на демокрацията!”, разсъждаваше още актьорът.

„Да, много са грешките на растежа, но аз не съжалявам за нищо. Не само защото обожавам Едит Пиаф и песента й „Не съжалявам за нищо”, а защото наистина не съжалявам. Явно така е трябвало - всичко е трябвало да се случи. Най-много се радвам, че можах да се отъркам в много свестни, интересни хора. Даже понякога съжалявам младите, защото няма да могат да се докоснат до личностите, които вече си отидоха", казваше Тодор Колев.