Томас Едисън изобретил апарат за говорене с духове

Преди 5 години във Франция са публикувани неизвестни до този момент страници, за които се твърди, че са част от мемоарите на Томас Едисън (1847-1931). Така светът научава, че великият изобретател е създал апарат за общуване с духовете на умрели хора. Че Едисън е гениален, е признато отдавна, но страстта му към окултизма винаги е била пренебрегвана от неговите биографи.

Американецът има 1093 патента. Широко известните - електрическа крушка и фонограф, са само част от тях. Едисън остава рисунки, скици, прототипи на стотици изобретения, сред които е и Некрофонът - устройство за общуване с духовете, напуснали този свят.

Всъщност, публикуването на информацията за този уред не е отпреди 5 години, а от 1948 г. Тогава Философската библиотека в Ню Йорк публикува памфлет, съдържащ непубликувани по-рано страници от дневниците на изобретателя. Но всички копия са иззети от правителството на САЩ или са унищожени. За щастие едно копие е запазено - не се казва от кого и как, и именно то е отпечатано преди 5 години в Париж.

Едисън сериозно е вярвал в съществуването на живота след смъртта и е работил върху създаването на машина, наречена от него Некрофон, за да комуникира с другия свят. Всичко това според повечето учени по негово верме и до днес хвърля сянка върху големия изобретател и предизвиква съмнения за шарлатанство.

Но за сериозните изследователи на биографията на Едисън брошурата не съдържа нищо ново. През 1920 г. изобретателят в интервю за The American Magazin казва, че работи върху проблема с комуникацията с другия свят. В началото на 30-те години Едисън съобщава в интервю за Scientific American, че устройството е създадено, а през 1933 г. журналист от списание Modern Mechanix описва как е присъствал на експеримент в лабораторията на учения, по време на който е установен контакт с призрак с помощта на некрофон.

Едисон обаче не стана световно известен като създател на некрофона. Защо? Отговорът има няколко обяснения. Първо, некрофонът е несъвършен. Не всеки експеримент е успешен, а резултатите предполагат двойнствена интерпретация. Едисън разбира, че е малко вероятно научният свят да признае некрофона и е по-вероятно да той и поредното му изобретение да бъдат подложени на унищожителна критика, примесена с подигравки. Това би уронило на Едисън в бизнес средите. Едисън е известен и като отличен търговец и предприемач и не допуска тази му репутация да бъде опетнена.

Макара че не завършва дори основно образование заради непрестанните си въпроси "Защо" към учителите, Томас Едисън е образован от майка си и се самообразова, като още като малък открива търговския си нюх и талант, което благоприятства печеленето на пари от патентите, които усъвършенства или създава от нула. Едисън дори смята себе си предимно за бизнесмен и много по-малко за учен изследовател.

Към причините некрофонът да остане в неизместност се прибавя и вероятността при контактите с другия свят гениалният изобретател да е решил, че откритието му е ненавременно. Това се е случвало в историята неведнъж - например с Леонардо да Винчи, Айнщайн, Никола Тесла. Очевидно Едисън също трябва да бъде добавен в списъка.
Всяка от тези причини поотделно може да накара Едисон да реши да спре по-нататъшните изследвания и да унищожи апарата. До края на живота си Едисън не казва публично нищо за некрофона. Самият апарат и неговите описания не са открити в архивите на изобретателя след смъртта му. Биографите на Едисън обясняват интервюто му за създаването на некрофон като "гениална шега".