Топ банкер: Шансът ни за еврозоната клони към нула
Вероятността да сме на 3% дефицит за 2024 г. клони към нула. В нито един месец от миналата година не сме покривали инфлационния критерий за еврозоната. На този етап не отговаряме на изискванията, за да приемем еврото. Това коментира бившият подуправител на БНБ и бивш финансов министър Калин Христов.
По думите му на среща в Брюксел на финансоЩвия министър Теменужка Петкова са ѝ дали знак, че няма да ни дадат положителен конвергентен доклад и затова България се отказа да иска такъв доклад.
"За съжаление, дискусиите в българското общество по важни тема като еврозоната и фискалната политика са паднали на ниво спор между футболни агитки - влизат в мелета, хвърлят се бомбички и никой не знае какво става", коментира Христов пред bTV.
Той е категоричен, че трябва ясно да имаме първо резултата за 2024 г. и на база на това да се направи новият бюджет.
"На първо място, трябва да е ясно, че политиката, която сме водили - на постоянни дефицити, по същество е изчерпане на парите. Исторически не сме имали такива бюджети. От 1997 до 2000 г. имахме политика на балансирани бюджети, дефицити само ако има дълбока икономическа криза. След COVID-19 тръгнахме в грешна политика, системни дефицити от 3%, което води до постоянно задлъжняване. Увеличават се парите за заплати, без да се увеличат данъците", обобщи проблема Калин Христов.
"Има данни на касова и на начислена основа. На касова основа означава какво събирате и какво харчите и с тази дефиниция работи България, и тя не е добра. Законът за бюджета се работи на касова основа, но за състоянието на публичните финанси трябва да се гледа начислената основа. Това се гледа и за влизане в еврозоната. Исторически винаги сме имали различия между двете. БНБ не е контрольор на финансовото министерство, тя е независим орган", обясни още бившият финансов министър.
Според него управляващите имат две опции - или да отменят обещани социални политики, или да се прегледа данъчната политика и да се прецени дали не трябва да се увеличават данъци.
