Топим се и ни мързи: В България 3,7 милиона могат да работят , но го правят само 2,9 млн.

През 2023 г. населението в България е намаляло с нови 2229 души и към 31 декември е било 6 445 481. По-лошото обаче е, че делът на трудоспособното население продължава да намалява за сметка най-вече на хората над 65 години и средната възраст на българското население, която до 2021 г. беше 44 г. и 1 месец, вече втора поредна година е 45 г. и 2 месеца, показват окончателните демографски данни на НСИ за миналата година.

Само допреди 24 г. – през 2000-ата, средната възраст на българското население беше 39 г. и 9 месеца.

Населението в трудоспособна възраст в България към края на 2023-а е било 3,7 милиона души и за втора поредна година делът му се задържа на 58,5% от цялото население. Донякъде това се дължи и на промяната на възрастта за пенсиониране, която до края на 2022 г. беше 61 години и 10 месеца за жените и 64 години и 5 месеца за мъжете.

Миналата година обаче тя бе вдигната съответно на 62 години за жените и на 64 години и 6 месеца за мъжете, а от тази година е 62 години и 2 месеца за жените и 64 години и 7 месеца за мъжете.

Само че далеч не всички 3,7 милиона българи работят. По данни на НСИ през ноември миналата година за първи път в историята броят на работещите у нас падна под 3 милиона и беше 2,9 млн. души.

Разликата до 3,7 милиона се дължи, от една страна, на хората с инвалидни пенсии, от друга – на факта, че на трудовия пазар не се излиза още на 15-годишна възраст, а поне след 18-ата година. От трета страна, у нас има около 120 хиляди младежи, които нито учат, нито работят. Немалък е и броят на учещите – един випуск на средното образование се движи между 50 и 70 хиляди.

Срещу тези 2,9 млн. работещи българи обаче стои една малка армия от 2,6 милиона

911 хиляди от тях са деца до 15-годишна възраст, които нямат доходи, а други 1,6 милиона са надхвърлили 65 години.

Анализите и прогнозите за съотношението между работещи и неработещи у нас са доста негативни. Скорошен доклад на Allianz Trade за пазара на труда например прогнозира, че до 2050 г. България ще изгуби 34% от трудоспособното си население и в това отношение има най-лошите показатели в Европа. А ако прогнозата се окаже вярна, тогава 2,5 млн. работещи ще издържат останалите, като според очакванията на НСИ през 2050 г. цялото населението на България ще е 5,391 милиона.

На практика почти няма област у нас, чието население да не е намаляло през 2023 г. Само в пет от тях има увеличение, което е най-силно в столицата, Бургас, Варна, Кърджали, Пловдив и Шумен. 

Например Кърджали е увеличил населението си с 4054 души за една година, или с 2,8 процента, като това се дължи изключително на механичен прираст, т.е. на заселване, защото естественият прираст както навсякъде другаде в България е отрицателен.

В София пък са се заселили 6631 души през 2023 г., но това е само 0,5% от населението ѝ. Според данните на НСИ в столицата в момента живеят 1 286 965 души.

Намалението и застаряването на българското население се случва независимо от известно подобрение на показателите за раждаемост и за смъртност.

Спрямо предходната 2022 г. умиранията например намаляват с 15% и освен че са по-малко от първата и втората година на пандемията, са по-малко и от тези през 2019 г. Коефициентът на смъртност, който е 15,7 промила, обаче продължава да е сред най-високите в ЕС и единствено Латвия ни изпреварва, там е 16,4 промила.

Значително по-добро е сравнението ни с останалите страни членки по раждаемост. Коефициентът ѝ е 8,9 промила, т.е. по толкова деца са се родили през 2023 г. на всеки хиляда души от населението. Средният показател за ЕС е 8,7 промила.

Съвсем малко през 2023 г. у нас се подобрява и коефициентът на плодовитост, който показва средния брой живородени деца от една жена във фертилна възраст. За миналата година той е 1,79 и се повишава с 0,01 спрямо предходната.

През 2023 г. са регистрирани 1047 многоплодни раждания, което е с 5 случая по-малко, отколкото през 2022 г.

При 1036 от случаите са родени по две деца, а при 11 - по три.

През 2023 г. броят на извънбрачните раждания е 34 357, или 59,8% от всички. Относителният дял на извънбрачните раждания в селата (64,9%) е по-висок отколкото в градовете (58,0%).

За 81,1% от извънбрачните раждания обаче има данни за бащата, което означава, че тези деца най-вероятно се отглеждат в семейна среда от родители, живеещи в съжителство без брак.

И браковете, и разводите продължават да намаляват, показват данните на НСИ.

През 2023 г. у нас са регистрирани 21 800 юридически брака - с 4213 по-малко от предходната година. Средната възраст за сключване на брак се увеличава малко и вече е 33 години и 4 месеца за мъжете и 30 години и 3 месеца за жените.

Броят на разводите през миналата година е почти наполовина на този на сключените бракове - 9088. Това е с 437 по-малко, отколкото през 2022 г.

Разводът не е бил първи за 11,1% от жените и за 11,7% от мъжете, разтрогнали своите бракове през 2023 година. Средната продължителност на брака до неговото прекратяване в България в момента е 15,4 години.

Вътрешната и външната миграция в България продължават да са доста динамични и през 2023 г.

107 836 българи са променили местожителството си в рамките на страната през миналата година. Независимо че движението за връщане към селата и малките градове започна през пандемията, и през 2023 г.

36 987 българи са направили точно това - отишли са да живеят от града в селото, показват данните.

По-малко - 21 675, са направили обратното и са се преселили от село в град.

Най-голям брой от променилите местожителството си българи през миналата година са избрали столицата, като това са били най-вече жители на София-област и на Благоевград.

Бургас, Пловдив и Варна са останалите три притегателни центъра съответно за хората от Югоизточна, Южна и Североизточна България.

Външната миграция в България от 2020 г. насам е положителна, т.е. повече българи се заселват в страната, отколкото я напускат. През 2023 г. съотношенето обаче е най-голямо за последните 4 години: 56 807 души са дошли да живеят у нас, а само 15 227 са я напуснали.

Сред тези 56 807 души обаче има не само български граждани. 25% от тях са от Република Турция, 17,5% от Украйна, а 9,7% от Руската федерация.