Тоти: Бях на косъм от смъртта

Бившият нападател на Рома и националния отбор на Италия - Франческо Тоти, разказа за преживяното по време на боледуването си от COVID-19.

„Бях на ръба, на косъм от смъртта. Умирах, точно както баща ми. Предстоеше ми хоспитализация - насищането на кръвта с кислород беше спаднало до 87%, а бях развил и тежка бронхопневмония. Прекарах 21 дни с температура 39°C и не можех да дишам.

Тогава професор Зангрило ми се обади и ме посъветва да спя по корем – това помага за „отварянето“ на белите дробове. Успях да се преборя, но бях съвсем близо до фаталния край. Няма да е пресилено, ако кажа, че по време на пандемията от COVID-19 погледнах смъртта в очите“, призна Тоти.

Той разкри и за момента, в който е бил на крачка от депресия – след отказването си от футбола през 2017 г.

„Имаше момент, в който бях застрашен от депресия – тежка, плашеща дума. Просто вече не можех да открия смисъл в нищо.

Ние, футболистите, сме хора на навика - животът ни следва много структуриран ритъм. Изведнъж се появи една празнота - чувствах се така, сякаш съм сам насред океана. Имах усещането, че се задушавам. Не бях готов за този момент - изведнъж земята под краката ми просто пропадна. А смъртта на баща ми беше краят на всичко.

Той беше човек на малкото думи – тих, но силен и поучителен. Присъстваше в живота ми, макар и по свой собствен начин - никога не е казвал комплимент, никога не ме е прегръщал.

Но само с един поглед се разбирахме напълно. Дори когато имахме съвсем малко, той се грижеше никога да не ми липсва нищо - винаги ми вдъхваше позитивизъм, учеше ме на добри обноски и уважение към другите. Когато си отиде, имах чувството, че въздухът е изсмукан от дробовете ми.

След това пък разбрах, че синът ми Кристиан има сериозен здравословен проблем. Той играеше футбол, но изпитваше затруднения с дишането. Отиде на преглед и същата вечер лекарят ми се обади, за да каже, че изследванията са показали малко образувание близо до мозъка.

Дъхът ми спря, сърцето ми застина – не можех да осмисля нищо. Започнахме тежък път на медицински консултации и становища, докато накрая се установи, че проблемът е в така наречения „мозъчен водопровод“ (cerebral aqueduct) – канал, през който преминава течност, жизненоважна за мозъка. Налагаше се операция, за да може отново да играе, но ние решихме, че е по-добре да не пипаме нищо. Все пак ставаше въпрос за мозъка му, а не за някой лакът.

После пък дойде разводът, който децата преживяха тежко. Но такъв е животът – носи и хубави, и лоши неща. А ние преживяхме и от двете“, връща се назад Тоти, който е един от малкото футболисти в съвременния футбол, играл само за един отбор в цялата си кариера. Близо 10 г. след като се отказа, той призна за един от трудните моменти за „вълците“.

„Сега вече мога да говоря за това. Имаше една бурна година, когато семейство Сенси изпаднаха в сериозни затруднения. Изпитвах голяма симпатия към президента и Розела. В продължение на много месеци се отказвах от заплатата си, за да може тя да бъде дадена на служителите – хората, работещи за Рома, които със сигурност разполагаха с по-малко средства от нас, играчите. Правил съм много подобни неща, без да позволявам това да стане публично достояние. Връзката ми с Рома е симбиоза - дадох много и получих много. И най-важното – сбъднах детската си мечта: да нося екипа само на един отбор и да завърша кариерата си с номер 10 на гърба и като капитан“, заяви Тоти.

Той разкри и една невероятна история.

„Преди няколко месеца бях на мотора си с Изабел и спряхме на светофар. Една кола спря до нас и шофьорът се провикна: „Здравей, капитане!“. На следващия светофар той отново бе до нас, но този път плачеше.

Каза ми, че за него съм по-важен от собствените му родители. И обясни, че си е купил абонаментна карта за сектор „Трибуна Тевере“ и ходи там всяка неделя с надеждата да ме види как излизам от съблекалнята и стъпвам на терена.

А когато не ме види – което, разбира се, се случва всеки път – какво прави? Тръгва си. Казах му, че според мен това не е най-доброто решение и че поне би могъл да изгледа мача. Той отвърна, че за него всичко е приключило през 2017 г.“, разказа с усмивка Тоти.

А доколко все още копнее да излезе от онзи тунел и да се върне на терена?

„Ако зависеше от мен, щях да съм там още тази събота. Но за съжаление знам, че това е невъзможно. Когато прекратих кариерата си, два отбора се свързаха с мен: Дженоа и Комо. Честно казано, обмислях го. Сърцето и разумът ми подсказваха различни неща. Послушах сърцето си и отказах. През целия си живот съм носил само един екип и така трябваше да си остане. Пътят ми приключи в онзи ден, точно зад онази врата – там, където е шумът и зелената трева“, откровен е легендарният футболист.

Той говори и за отказа си на Реал Мадрид – нещо, което малцина са правили, както и за шегите в съблекалнята на Рома.

„Не бих казал, че съжалявам, но остана едно леко усещане за „ами ако...“. През 2004 г. в отбора на „галактикос“ бяха Бекъм и Зидан. Щях да спечеля всичко. Може би дори „Златната топка“. Но нещата се подредиха съвсем добре така, както са сега. И в този случай взех решението заедно със сърцето си“, връща се назад Франческо.

"Режехме чорапите на Бориело и Пянич или слагахме крем за бръснене в обувките им. Детски работи, но наистина се забавлявахме заедно. Истински ми липсва атмосферата в онези отбори и компанията на онези момчета. Прекарвах повече време с тях, отколкото у дома. За щастие, все още се виждам с някои от тях – Венсан Кандела е един от най-добрите ми приятели. Стойността на приятелството във футбола е подценявана. Има много токсичност, често идваща отвън, но аз успях да намеря истински приятели в този спорт“, категоричен е Тоти.