Товарищ Митрофанова, знаете ли? СССР козирува на българския генерал Владимир Стойчев

"Ако не беше СССР, България щеше да остане само Софийска област, защото тогава става дума за разделянето на България и само Съветският съюз не дава да се раздели тя". Това обяви преди дни в свое интервю пред pogled.info посланикът на Русия у нас Елеонора Митрофанова.

"Не само че СССР не дава тя да бъде разделена, но ѝ оставя придобивката Добруджа. Поради това, колкото и да са сложни отношенията, трябва по-обективен поглед на историята", допълни Митрофанова, попитана за искането да бъде премахнат паметникът на съветската армия в центъра на София.

Изказването на руската посланичка, която напоследък си позволява език, недопустим за един дипломат, провокира да припомним на Нейно Превъзходителство някои забравени от нея исторически факти - а именно, че Съветският съюз и лично генералисимус Йосиф Сталин козируват на един български генерал - Владимир Стойчев, който заедно с ръководените от него български войски има значителен принос за победата на СССР над нацистка Германия през 1945 г. Както е известно, а това го признават и съветски и руски историци, във втората фаза на войната - след септември 1944 г. България вече е скъсала с Тристранния пакт и се бие на страната на Антихитлеристката коалиция.

Йосиф Сталин приема Парада на победата

Строен и напет, със спортна фигура, макар и нисък на ръст, генерал Владимир Стойчев респектираше офицери, държавници, политици и лично самия Сталин, който, както е известно рядко харесва някого, освен себе си.

Килната фуражка на напетия и смел български офицер бе негова запазена марка, дори когато вече бе генерал от запаса в заника на своя живот в края на 80-те години на ХХ век. Чешит, с невероятно чувство за хумор, но и с чувство за дълг към родината и отговорност към отечеството, маестрото на висшата езда, както наричаха ген. Стойчев заради спортните му победи, бе сред водещите български пълководци и преди 9-ти и след 9-ти септември. И монархисти, и републиканци, и комунисти, и фашисти не поставят под съмнение, че той е символ на патриотизма и спартанската жертвоготовност. Участва в два преврата – Деветнадесетомайския през 1934-та и Деветосептемврийския – през 1944-та.

Ген. Стойчев (крайният вдясно) участва в Парада на победата, като командващ на Първа българска армия в състава на 3-ти украински фронт, Москва 24 юни 1945 г.

Владимир Стойчев е командир на Първа българска армия по време на Отечествената война - 1944-1945 г. Той e нашият офицер с най-голяма слава от Втората световна война. Под негово командване нашите войници достигат най-далечния рубеж на българската войска през 1945 г. – австрийските Алпи. На 8 май генерал-лейтенант Стойчев подписва споразумение за демаркация с командващия Осма британска армия генерал Кейтли.

Участникът в три Олимпиади и известен състезател по конна езда е единственият българин, на когото козирува лично генералисимус Йосиф Висарионович Сталин. Лично бащата на народите разрешил участието на славния български генерал. Стойчев е единственият чужденец, марширувал на Червения площад по време на първия Парад на победата – на 24 юни 1945 г. след разгрома на нацистка Германия.

Първият Парад на победата в Москва - съветските войници носят пленени нацистки знамена

Командващ парада е маршалът на СССР Константин Росоковски, а военният строй е приет от маршал Георгий Жуков. Ген. Стойчев минава пред Сталин, който приветства победителите във Втората световна война, заедно с генералите от Трети украински фронт. В неговия състав е и Първа българска армия, която воюва на Скопското направление. И с цената на много жертви успява да пререже пътя на групата германски армии „Егея”, които се изтеглят от Гърция и островите.

Юни 1945 г. Маршал Йосип Броз Тито (в средата), ген. Щерю Атанасов и ген. Владимир Стойчев (крайният вдясно) – командир на Първа българска армия

След приключването на тази операция Първа армия в състав от 130 хиляди души е отправена на фронта между Югославия и Унгария, където заема позиции при река Драва. И след тримесечна позиционна война войските начело с ген. Стойчев успяват да отбият последния опит за контранастъпление на немците в района на Драва, като печели победа при прословутата Дравска епопея.

След това той командва контранастъплението на българската армия, която стига чак до Австрия при град Клагенфурт. Първа българска армия помага и на югославските партизани начело с Йосип Броз Тито да прокудят фашистите.

Посрещане на Първа българска армия, завърнала се от фронта (Страцин); генерал Владимир Стойчев (вдясно) – главнокомандващ армията, води парада, София, 1945 г.

С военната си тактика и стратегия българинът печели уважението на съветските маршали – Фьодър Толбухин – командващ Трети и Четвърти украински фронтове, Сергей Бирюзов – командващ в Трети украински фронт, а в последствие главен военен съветник на Българската армия и на началника на Генщаба на Червената армия – маршал Георгий Жуков.

Историци обясняват, че генералът не е комунист по душа, но е бил антимонархист. Приел е съюз с комунистите, защото историческите обстоятелства били такива. Факт е, че от всички командири през войната само Стойчев има щастливо бъдеще при комунизма.

По време на Втората световна война България, макар че принадлежи към оста Рим-Берлин-Токио и е част от Тристранния пакт цар Борис III и българските правителства не обявяват война на СССР. България обаче обявява война на САЩ и Великобритания. В крайна сметка, въпреки приноса си за победата над хитлерофашизма, "благодарение" на Съветския съюз България не е призната за страна-победител във Втората световна война и според поредицата от Парижки мирни договори, сключени през 1947 г. между държавите от Антихитлеристката коалиция и България, Италия, Румъния, Унгария и Финландия нашата държава е в графата "победени".