Транспортна гавра! Момче в инвалидна количка не може да стигне до Университета
Млад столичанин с двигателни проблеми - студент в Софийския университет не може да ходи на лекции и минава през унизителни и абсурдни перипетии, заради липсата на нормален транспорт. Проблемът се задълбочава, след като от няколко месеца са спрени специалните бусчета, превозвали хора с двигателни проблеми в столицата. В същото време от таксиметровите фирми се гаврят с момчето, като не идват в уреченото време, закъсняват с час-два или изобщо не пристигат, докато Сашо стои навън и чака.
За цялата грозна история в ежедневието на момчето разказа в социалните мрежи майката на Александър Соня Попова.
„Всички, които ме познавате, знаете, че рядко се оплаквам и когато го направя, значи чашата съвсем е преляла. За този проблем отдавна исках да пиша, но се възпирах и днес вече не издържах и съм бясна.”, написа жената.
„В началото, т.е. преди две години ползвахме транспорт от община Средец, който беше едно бусче, по програма на Европейският съюз. Заявявахме ден и час и то идваше и го караше до Университета. Имах разни проблеми с тях точно преди година, но след като си потърсих правата и подадох оплакване, нещата се оправиха. Дойде обаче следващият момент и следващият проблем - програмата след март беше спряна. Бусчетата, които са собственост доколкото знам на Столична община, си стоят пред общините и не се ползват. След като това бусче беше спряно, започнахме да ползваме друг транспорт, който е за хора с увреждания. И до сега обаче не зная той към кой е, към коя институция, въобще с кой си имаме работа.”, описа абсурдната ситуация майката на Александър.
Соня и момчето й били принудени да висят навън, докато чакат превоза. Въпросното бусче идвало когато му е удобно, „например час и половина по-рано или с час закъснение, но в един момент свикнахме, съответно заявявахме часовете по-рано за да не закъснее.”, споделя отчаяната жена.
Когато Александър имал изпит, двамата не смят да рискуват и притиснати от дефицита, звънят на такси.
„От лятото обаче, никой не вдига телефона, на който правехме заявки. И не е така само с моя син и други хора с увреждания се оплакват от същото. Опитах се да намеря контакт, т.е. къде е фирмата, която извършва тези услуги, за да подам оплакване. Все пак на тази фирма, за тази услуга се плаща с държавни пари. И познайте - не успях да намеря инфо за тях, къде са, към кой да се обърна...”, възмутена е Соня.
Така момчето е принудено да ходи на лекции с такси, тъй като семейството няма кола.
И тук обаче се сблъскват с бездушно отношение - такситата или закъсняват с повече от час, или въобще не идват. Стигнали до решение да викат превоза от предишната вечер, за да са сигурни, че няма да чакат напразно.
„За днес беше същото - таксито е поръчано за 8.20, за да може до 9ч да е на лекцията във Факултета Към 8.20 му се обаждат, че няма такси, да изчака. Чака, чака...няма такси, звъни той към 9.10....още не можели да намерят...и така до към 10ч. Фирмата е О'кей.супертранс. Сега ще търся в сайта им да подам оплакване. Та съм възмутена....Мноооооого възмутена, как може да оставят човек в инвалидна количка да чака близо 2 часа такси, при направена заявка от предната вечер. Това е непрофесионално, нечовешко....и не знам как още да го нарека. ВЪЗМУТИТЕЛНО Е!!!”, сподели майката на момчето.
След което задава и въпросите си към столичния кмет Йорданка Фандъкова. Първият е защо Столична община не осигурява специализиран транспорт на хората с увреждания.
„Г-жо Фандъкова, може ли от тези 1 милиард и 750 милиона лева бюджет на СО, да отделите средства и да закупите още бусчета с които да се превозват хората с увреждания???(един от шофьорите ми каза, че има 8 бусчета в София за 15000 човека с увреждания...абсурдно, нали.
Жената призова градоначалника да се погрижи за инфраструктурата в столицата, така, че и хората с увреждания да имат шанс да се придвижват.
„Всеки път преди да се излезе и да се отиде някъде, първо си припомняме къде какви пречки има и откъде може да се стигне. Та, София е столицата на България!!! И в нея изобщо не е помислено и пригодено за хора в инвалидни колички, правят се някакви неща на парче, за отбиване на номера, които в повечето случаи са непригодни и неизползваеми( пример ще дам със слизанията от тротоарите, които често са много стръмни, друг случай е с поставянето на рампи. Отивате някъде, напр. поликлиника, има рампа, но тя е сложена просто проформа и е неизползваема, опасно стръмна е в почти всички случаи!”, даде конкретен пример жената.
В същото време Александър има огромно желание да ходи на всички лекции в Университета, а няма как да го направи. Не му е възможно и да ползва такси всеки ден, защото е твърде скъпо. Още по-непреодолими стават разстоянията сега, през зимата, в големия студ.
