Трифазната брада на Бойко шиба като трифазен ток
Фамилиарниченето у нас отдавна е прехвърлило границата на обикновената, балканска недодяланост
Защо нямаме футбол е ясно – заради пияндурници и лапачи като Боби М. и кликата му световни полуфиналисти. Защо нямаме работещи предприятия – също – Иван Костов ги даде без пари на Гад Заеби, или както там се казваше. А защо нямаме уважение към държавните институции? Ами заради фундаментални произведения като „Трифазната брада на премиера следва циклите на Меркурий”.
Вярно е, че за близо 20 години, откакто е в публичното пространство, Бойко Борисов последователно налага обезоръжаващо свойски начин на комуникация с всички от чистачките на летище „София”, до леля Ангела Меркел. Нежно нарича журналистките „мисирки” и прегръща вечно учудената Херо Мустафа. Но едно е премиерът да се държи свойски с теб, а съвсем друго – ти да анализираш лицевото му окосмение, все едно ти е дружка от кварталния коптор, дето си делите патронче ерзац в 10 сутринта.
Ама какво да очакваш от народ, който нарича най-големия си актьор Ламбо, макар да го е виждал само по телевизора? Вселенският футболен гений Христо Стоичков е Ицагата. Телевизионните водещи са Юки и Жени Баджака, живата поетична икона е Нидялко. Само патриархът на литературата е пощаден леко и е Дядо Вазов, а не Бай Иван. Нищо, има време…
Фамилиарниченето у нас отдавна е прехвърлило границата на обикновената, балканска недодяланост и граничи със социална патология. Тук да се обърнеш на „вие“ към барман или сервитьорка означава, че или си се напил като щайга и ги виждаш двойно, или са на възраст над 96 години. Че и в последния случай не е сигурно. В такъв случай какво друго да очакваме, освен астрологични анализи на косъмчетата под носа на най-силния човек в държавата. Ами той Бойко си е наш, нали сам го казва? Ние Мария Шарапова си я имаме за наша, щото беше гадже на Григор Димитров и говорим за нея като за Маша, все едно не той, а всички целокупно сме я опънали, че от някой от Банкя ли ще пазим дистанция?
Близостта на управниците и народа е задължителен елемент от демокрацията. Но тя не трябва да бъде на махленско, а на идейно, или поне на стратегическо ниво. Можете да бъдете убедени, че примерно новозеландската премиерка Джасинда Ардерн, която ходи на работа без охрана и с колело, няма да срещне статия в местния печат, посветена на сухото къдрене на кестенявата й грива, или на успехите й във фотоепилацията. Докато не се научим поне трите основни фигури в държавата да наричаме по фамилия, няма да се оправим, ако ще Иван Гешев да закопчае всички божкочци и божковчета, а Валери Симеонов да забрани играта на топчета в училищния двор.
