Тристранката пак обсъжда минималната заплата

Предложението на правителството минималната работна заплата да е 770 лева от първи януари 2023 г. ще обсъжда днес Националният съвет за тристранно сътрудничество. Повишението ще е с 8,5% спрямо определената от април тази година минимална заплата от 710 лева.

Данните на статистиката сочат, че към края на третото тримесечие на настоящата година минималното възнаграждение у нас получават 458 хиляди заети.

Днешната дискусията между правителството, бизнесът и синдикатите ще се проведе и на фона на предложения на депутатите от различни парламентарни групи, да се приеме автоматичен механизъм за определяне на минималната заплата. Вчера представители на КНСБ излязоха и общо изявление с БСП, като заплашиха с протести. 

Вчера от АИКБ и БСК излязоха с позициите, в които за пореден път се противопоставят на административното определяне на МРЗ в цялата страна, което се определят като волунтаристично.

От БСК твърдят, че "автоматичното увеличаване на МРЗ на база на увеличението на средната работна заплата, в дългосрочен план ще доведе до увеличаване на сивия сектор, доколкото се губи връзката с икономическите реалности и производителността на труда."'

"Налице са съществени регионални различия, както и различия между отделните сектори - необосновано увеличаване на МРЗ ще затрудни допълнително предприятията в райони, в които равнищата на заплащане като цяло са ниски. Затова са необходими критерии, които да отчитат различни фактори - както икономически, така и социални, твърди Българска стопанска камара", пишат за пореден път от БСК.

В този случай обаче АИКБ е принудена да подходи по по-реалистичен начин и по-скоро ще подкрепи предложението на МС за 770 лв минимална заплата, но за брутна минимална работна заплата, което налага промяна в директивата. Предложението на МС е съобразено с бюджетната прогноза в сравнение с безотговорните опити за нейното регулирани с промени в Кодекса на труда, както това се случва в Народното събрание. От АИКБ заявяват, че предложението на БСП е сигурна гаранция за фискална нестабилност.

МФ вече предупреди, че повишаването на минималната работна заплата на 50% от средната в последните 12 месеца, или в конкретика - на 850 лева, ще увеличи бюджетния дефицит с около 1 милиард лева на годишна база.

Чрез промени в Кодекса на труда от "БСП за България" направиха опит минималната заплата догодина да е половината от брутната средна за предходните 12 месеца и изчислиха, че тя трябва да е 850 лева, на което се противопоставиха с други предложения от ГЕРБ-СДС.

Минималната заплата става 50% от средната, но от 2024 г.

Междувременно правителството излезе със свой проект на постановление и предложи минималната заплата да се повиши на 770 лева от януари догодина, въпреки че финансовият министър Росица Велкова заговори, че увеличението трябва да е от средата на 2023-та.

И все пак към мотивите на постановлението, изготвено от социалното министерство, е записано, че ръстът на минималната заплата се налага заради променената икономическа среда и инфлацията, за да се компенсират нискодоходните работници, които да не загубят покупателна способност.

Изчисленията сочат, че 770 лева са почти половината от средната брутна заплата за 2021-ва и твърдят, че така се изпълнява и европейската директива за минималните възнаграждения, което се оспорва от синдикатите.

Дискусиите в Националния тристранен съвет имат само задължителен консултативен характер, служебното правителство е в правото си да определи окончателно размера с постановление, което вероятно ще е факт идната седмица.