Триумф: Проф. Амелия Личева избрана за председател на Съвета на деканите в СУ

На заседание на Съвета на деканите проф. д-р на филологическите науки Амелия Личева бе избрана с пълно единодушие за председател. В съвета са включени деканите на факултетите и директорите на департаментите на Софийския университет "Св. Климент Охридски", съобщи пресцентърът на висшето училище.

Деканът на Факултета по славянски филологии ще ръководи Съвета в продължение на една година. Тя поема поста от декана на Факултета по науки за образованието и изкуствата проф. дн Милен Замфиров, чийто мандат изтече.

Проф. дфн Амелия Личева е декан на Факултета по славянски филологии от ноември 2023 г.

Амелия Личева е възпитаник на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Завършила е българска филология през 1991 г., а през следващата година печели редовна докторантура в Катедрата по теория на литературата. Неин научен ръководител е проф. Никола Георгиев. Специализирала е в Централноевропейския университет в Будапеща. От 1993 г. е хоноруван асистент по теория на литературата, а от 1997 г. е щатен преподавател в същата катедра. В продължение на осем години е ръководител на Катедрата по теория на литературата и заместник-декан по международната дейност, и е отговаряла за магистърските програми във факултета. Ръководител е на магистърската програма "Преводач-редактор".

Научните й интереси са в сферата на световната литература, връзките на литературата с другите изкуства и сфери на хуманитаристиката, културните изследвания, антиутопиите, съвременната българска литература. Автор е на теоретичните книги: „Истории на гласа” (2002), „Теория на литературата” (в съавторство, 2005), „Гласове и идентичности в българската поезия” (2007), „Политики на днешното” (2010), „Кратък речник на литературните и лингвистичните термини“ (в съавторство, 2012), „Литература. Бинокъл. Микроскоп“ (2013), „Световен ли е „Нобел?“ (2019), „Теория на литературата. Новият век“ (2021).

Амелия Личева е също поетеса и литературен критик. Публикувала е стихосбирките: „Око, втренчено в ухо” (1992), „Втората Вавилонска библиотека” (1997), „Азбуки” (2002), „Моите Европи” (2007), „Трябва да се види“ (2013), „Зверски кротка“ (2017), „Потребност от рециклиране“ (2021). Нейни стихове са превеждани на английски, френски, немски, италиански, испански, полски, словашки, хърватски, унгарски, арабски, гръцки, турски език. През 2023 г. на френски език, в превод на Мари Врина-Николов, излиза стихосбирката й Férocement sage в издателството Les Carnets du Dessert de Lune.

Главен редактор е на „Литературен вестник”, редактор е в списанието „Литературата”. Член е на редколегията на списанието „Чуждоезиково обучение“. Председател е на Българския ПЕН център. Член е на Международната асоциация по сравнително литературознание. Програмен директор е, заедно с Дария Карапеткова, на Софийския международен литературен фестивал.

Носител е на отличията „Златен лъв“ за издателски проект за тома „Теория на литературата: от Платон към постмодернизма“, на Почетен знак на Столичната община (2007 г.), на Рицар на книгата на Асоциацията „Българска книга“ в категорията „Печатни медии - вестници и списания“ за 2016 г. Носител е на наградата „Христо Г. Данов“ за 2018 г. в раздела „За представяне на българската книга“, както и на Първата награда в раздела „Хуманитаристика“ на „Портал култура“ за 2020 г. Като поетеса е носител на Националната литературна награда „Биньо Иванов“ за принос в развитието на българския поетически синтаксис за стихосбирката „Зверски кротка“ и на Националната награда „Константин Павлов“ за „Потребност от рециклиране“.

Избирана е за най-четен автор на поезия за 2022 и 2024 г. в класация на Столичната библиотека.