Трябваше Радев да опъне Явор Милушев на сцената в Народния
Изкуството ни е пълно с дупелизци, умело ръководени от бивши агенти на Държавна сигурност
Малко ни е лелката с излъчване на кисела пощаджийка от 70-те Наталия Киселова начело на парламента, за да завършим завръщането към най-мерзкия и скудоумен период на социалистическия кич. За да оформим спектакъла трябваше миналата седмица миротворец №1 на Републиката Румен Радев да излезе на сцената на Народния театър, за да връчи ИКАР за цялостно творчество на Явор Милушев. Добре, че не му изу гащите да го опъне на сцената, та съвсем да напомни на двойника си Тодор Живков, който с десетилетия отглеждаше театрали за лов и театралки за ебане от любов към театралното изкуство.
За съжаление публиката и гилдията изобщо не реагираха на жалкото и подлизурско решение генералът да стъпи на сцената и в стилитиката на Априлския пленум като щедър бащица, придружен от козируващ гвардеец, да връчи „Икар 2025“ на една иначе грандиозна фигура за съвременното ни изкуство.
Тук изобщо не искам да коментирам естетическия ужас, който елементарен провинциал със зелени чорапи предизвиква връз най-наситената с културна история сцена в България. Нито пък твърде спорните обществени позиции на въпросния миролюбец, когото в Европа приемат за посткомунитическо изкопаемо, достойно само да пийва руски чай в периферията с аверите си Орбан и Фицо.
Селският кич някак може да бъден преглътнат, но цензурирането на речта, която произнесе Самуел Финци при награждаването, не бива да бъде подминаван с лекота или с дежурните псувни по Емил Кошлуков, все едно в БНТ той прави всичко от тегленето на тотото, до смяната на крушките на прожекторите.
Това е не просто акт на неуважение към световноизвестен и уважаван актьор, но и ясевн знак, че сме се завърнали в мракобесния период на късния, разлагащ се соц. За какво иде реч – Финци говори 4-5 минути без агресия и злоба, без помен от политически пиар. С едно-единствено изключение – позволи си ироничното подмятане, че благодари първо на себе си, после на един пилот…„Не на вас, г-н президент“… Тази част от речта му беше позорно изрязана от „пълния запис“ на церемонията, който можете да намерите на сайта на телевизията-майка.
Точно както едно време правешкият дебил честитеше на студентите 8 март, вместо 8 декември, а после му монтираха речите, чунким не знаем що за тъпак е, сега пазим честта на пагона. Или на Деси. Или на генерал Решетников, знам ли и аз вече.
Както беше казал преди 10-ина години Калин Сърменов, преди да се ояде и да прегърне статуквото, изкуството ни е пълно с дупелизци, умело ръководени от бивши агенти на Държавна сигурност. Зависими директори на театри, напълнили трупите си с бездарни калинки, които да поддържат удобната върхушка. И всеки опит за бунт завършва с безсмислено и безпаметно напиване. Ако не вярвате, питайте Алексанър Морфов.
Едно време Бай Тошо танцуваше с най-дащната випускничка от ВИТИЗ, канеше я да се порадва на увисналия му пишок, а после я уреждаше с щат, лада и, ако е много добра – апартамент. А сега защо го правите, клети театрали? Просто по навик, или така са ви преподавали Станиславски?
