Учени от БАН спасяват рядък вид гризачи

Учени от БАН с опит да спасят изключително рядък вид гризач, включен в Червената книга. Четири поколения див хамстер вече са развъдени в лаборатория на академията и догодина ще бъдат пуснати на свобода, за да продължат вида.

Див хамстер или черногръд хомяк - симпатичен, но рядък гризач.

"Изключително рядък, може би е най-редкият бозайник в България, който ни е известен досега", заяви Ясен Генсузов, докторант в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН.
И за да бъде спасен, учените са заловили четири женски и един мъжки екземпляр с надеждата да продължат вида.

Вече са развъдени над 20 малки, които в момента хибернират.

"Това е зимен сън и не е класически зимен сън, т. е. да спят непробудно, а имат периоди, в които те се събуждат, хранят се, извършват физиологичните нужди и пак заспиват", допълни Ясен Генсузов.
След лабораторията на БАН, следващият им и вече постоянен дом ще бъде в площите на Дунавската равнина и Добруджа, където е естественият им хабитат.

"Плановете за следващата година са тези животни, които развъдихме да ги пуснем в специално обособени и специални местообитания, земеделски площи, където да развият една стабилна популация", коментира Ясен Генсузов, докторант в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН.
Размножаването на хомяците е част от европейски проект за опазването на застрашения ловен сокол. Гризачите са в основата на хранителната верига и важни за оцеляването на вида.

Учените уверяват, че дивият хамстер няма да застраши земеделските площи.

"Те живеят по единично, не живеят на колонии, както горските, полските мишки. Също така те дават по две поколения на година, където всяко едно поколение между 4 и 6 малки. Тоест няма как, въобще не може да се смята този вид за вредител", каза още Ясен Генсузов.

След освобождаването на дивите хамстери, екипът ще приложи специални методи, за да предотврати достъпа на хищници до тях, за да ги запази, докато популацията се стабилизира.