УДАР ПОД КРЪСТА: Цакат ни със 100 лв. за телевизор на Черния петък
Заделяме средно по 400 кинта за промоциите
С по 100 лева ни цакат някои от търговците за нов телевизор или друга техника около Черния петък с една от най-честите нелоялни практики. Това разкри основателят на онлайн платформата „Ние, потребителите“ Габриела Руменова и анонсира, че от организацията следят за трикове, които могат да ни ощетят и подпомагат дейността на Комисията за защита на потребителите (КЗП) в стартиралия месец на големите отстъпки.
„Едно от нарушенията е да се обявява процент сумарно събран между два различни типа намаления. Например търговец е провел есенно намаление и един месец е продавал стоките си с 30% отстъпка. За Черния петък той иска да намали цената с още 20%. Ако между края на есенното намаление и Черния петък няма разстояние от 30 дни и търговецът събере механично 30% плюс 20% и посочи 50% намаление, ще бъде в нарушение на закона. Размерът на отстъпката трябва да се изчисли от цената преди първото намаление. Така, ако от 29 октомври до 28 ноември има 30% есенно намаление на телевизор за 1600, и той се продава за 1120 лв. От 29 ноември търговецът обявява Черен петък и решава да намали телевизора с още 20% и да го продава за 896 лв. Коректното изчисление на процента на отстъпката следва да бъде от нейната цена преди първото намаление и да е - 800 лв“, разяснява Руменова с конкретен пример.
Особено по отношение на техниката трябва да се обръща внимание на съществените характеристики и технически параметри. Много често около Черния петък се предлагат големи отстъпки за телевизори, лаптопи, хладилници и печки, които не са с най-доброто съотношение цена-качество. И когато потребителят вижда, че нещо е намалено 60%, разглежда го, ако не го купи и директно, вижда, че не го устройва това и се насочва към друг модел, който обаче не е с толкова висока отстъпка.
„Това, което се забелязва, е, че понякога търговците обявяват например 70% отстъпка за обекта или за електронния магазин, но се оказва, че всъщност това намаление важи само за част от стоките. Това подвежда потребителите, които вече почти са взели решение да си купят нещо и в крайна сметка могат да направят покупка, която да увреди икономическите им интереси и да купят нещо, което не са планирали. Друго, което прави впечатление, което не е само покрай кампаниите за Черен петък, но и тогава, че търговците се опитват да поддържат впечатлението, че непрекъснато стоките им са в намаление. Днес намаляват 10 артикула, утре други 10, защото по закон намалението не може да продължава повече от един месец, но не може да е по-късо от един работен ден. Фактически за по един ден или за една седмица те имат 10 артикула, които са с намаление и заради тях потребителите влизат в търговския обект. Ако не си харесат нищо намалено, е по-вероятно да си купят друго. Това е просто маркетингов трик, който, ако не е придружен с други похвати, вероятно не може да се осъществи като нелоялна практика“, разказа още Габриела Руменова.
„За Черния петък специално сме направили екранни снимки на няколко стоки в масовите магазини, за да видим как ще се движат цените им и дали съответно търговците ще приложат една или друга нелоялна практика“, разкрива експертът и добавя: „Около 400 лв. е средната сума, която пазаруващите от Черния петък харчат. Това показват данни от различни изследвания. Факт е, че пазаруваме много повече през ноември, защото много хора използват Черния петък, за да си купят част от подаръците за Коледа и Нова година. Така разпределят разходите, които ще направят в два месеца, а и времето си планират по-добре, което ги улеснява в голяма степен и не им пречи по време на голямата подготовка за празниците в семейството. При онлайн покупките е от значение да не се оставят за последния момент, не е сигурно дали ще бъдат спазени сроковете за доставка и някой може да остане без подаръци“.
„Ако някой иска да направи изгодна покупка от предстоящия в края на ноември Черен петък, трябва да си набележи конкретните стоки отсега, а дори вече е малко късно, и да следи движението на цените им, а не вече в кампанията да пазарува просто защото се твърди, че има намаление. По закон, за да е истински намалена цената на една стока, тя трябва да е прилагана поне 30 дни преди кампанията за отстъпки. Това означава, че вече трябва да са се стабилизирали цените, от които ще се твърди, че е извършено някакво намаление. Всяко съобщение за намаление на цените трябва да посочва: стоките и услугите, за които е валидно намалението; условията, при които се извършва намалението на цените, и срока, през който стоките и услугите се продават с намаление. В член 65 от Закона за защита на потребителите е записано, че всяко съобщение за намаление на цените трябва да съдържа предишната цена, която търговецът е прилагал през определен период преди датата, от която влиза в сила намалението на цената, а предишната цена е най-ниската цена на стоката или услугата, която търговецът е прилагал през период, не по-кратък от 30 дни преди датата на намалението в същия търговски обект, интернет страница или приложение.
Във връзка с контрола от една страна е хубаво самите потребители да следят това как се движат цените на това, което ги интересува в дните преди кампаниите за намаление. Понякога търговците наистина изкуствено завишават цената, за да може след това да я намалят по-сериозно. Естествено няма как хората винаги да отделят това време и усилия. Тогава остава да разчитат, че контролните органи ще извършват активни и масови проверки, което също на практика е невъзможно, защото няма ресурс. Но при сигнал и при инициирани от страна на Комисията за защита на потребителите (КЗП) проверки може да се установят промените в цената при проверка на лентата на касовия апарат. Така ще се види как се е движела цената на стоката. Тук обаче стои въпросът дали в изминалия месец тази стока изобщо е била продавана. За да се стигне до акт, се събират доказателства, съставят се констативни протоколи, защото актовете подлежат на обжалване и комисията трябва да може да защити своите решения.
Санкциите за нелоялни търговски практики по закон могат да достигнат до 70 хиляди лева, но и самите контроли не се насочват към високата стойност на глобите, защото съдът има възможност да я намали. Размерът на наказанието, което се предлага пред съда и след намаляване, се потвърждава и е свързан с мотивите, които може да събере контролният орган, с групата потребители, които евентуално биха могли да бъдат засегнати. „Лично аз почти не съм виждала случаи, при които да се налагат санкции над 10 000 лева, включително и за големи компании. Размерът на санкциите, които, ако са процент от реализирания оборот в резултат на нелоялната практика, биха били най-справедливи и ще са по-ефективни, но просто законът в момента е такъв“, признава Габриела Руменова.
В Закона за защита на потребителите е предвидено, че КЗП има право да изиска от търговците или рекламните агенции да оповестяват за своя сметка публично влезлите в сила актове за нелоялни търговски практики и констатирани по надлежния ред нарушения. „Имат право, но никога не се е случвало и нямам представа защо не се прави. Това според мен би дало много по-силен ефект от глобите, които не представляват особен проблем за санкционираните и би имало далеч по-силен ефект от гледна точка на преустановяване на злоупотребите“, коментира още Габриела Руменова.
