Ударно: 140 политици разследвани за корупция

140 български политици са разследвани за корупция. Бомбата гръмна от главния прокурор Сотир Цацаров, който отговори на запитване на в. "24 часа" по Закона за достъп до обществена информация. Сред чиновниците има депутати, министри, заместник-министри, кметове, шефове на агенции, агенти на ДАНС, полицаи, данъчни и митничари, са разследвани за корупция у нас. Делата срещу 101 от тях са на етап досъдебно производство, а срещу 39 има внесен в съда обвинителен акт.

Това става ясно от доклада на главния прокурор Сотир Цацаров на тема “Резултатите от противодействието на корупцията за лица, заемащи висши публични длъжности”, представен пред Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС) при президента Румен Радев на 8 април т.г. Документът бе получен от “24 часа” по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

Съветът завърши без единна позиция, а между управляващи и опозиция прехвърчаха искри и взаимни нападки в изопачаване на истината. Затова призовахме да се разсекрети стенограмата от заседанието и по ЗДОИ поискахме достъп до нея. С писмо, подписано от главния секретар на президента, бе отказано, защото тя представлявала “служебна информация”.

“Продължавам да считам, че пълният текст на стенограмата от това заседание следва да бъде публикуван без повече забавяне и без каквито и да е ограничения”, заявява обвинител номер 1. Цацаров изрази подобна позиция и преди повече от месец.

Пред КСНС главният прокурор е представил доклад в две части, както и е направил устно изложение с основни изводи за проблемите, които спъват борбата с корупцията или в бъдеще може да се явят пречка. 

Първата част на доклада проследява хронологията на промените в законите, направени от предишния КСНС по същата тема на 9 октомври 2017 г. до момента. От 5 ноември 2017 г. делата за корупция по високите етажи на властта се разследват от Специализираната прокуратура и се гледат от спецсъда.

Други важни стъпки са приетият антикорупционен закон, преминаването на отдела за противодействие на корупцията в ДАНС към КПКОНПИ, както и че делата срещу висшите чиновници се разследват от следователи.

Втората част представя “снимка” на работата на прокуратурата за противодействие на корупцията до 5 април 2019 г. В нея има информация за делата, наблюдавани от спецпрокуратурата и Софийската градска прокуратура.

Пред КСНС Цацаров е представил образуваните дела спрямо хора, заемащи висши държавни длъжности, тези, които все още са на фаза досъдебно производство, както и за които има внесени обвинителни актове. Другите данни са свързани с делата, решени на първа инстанция или окончателно.

"Не сме пропуснали и делата, по които държавното обвинение е претърпяло неуспех, т. е. присъдата е оправдателна”, посочва Цацаров. При изброяването на делата обвиняемите и подсъдимите не са посочени с имена, а като длъжности, както и за какво престъпление се разследват.

В доклада има и пълна информация за производствата срещу съдии, прокурори и следователи, отново към 5 април 2019 г. “Обвиненията срещу магистрати са включени изцяло, т. е. за всички, а не само за корупционните престъпления заради обществена чувствителност към тази категория хора”, казва той. (Виж карето.)

Цацаров внася и уточнението, че данните са идентични с тези, които са били представени на мисията на Европейската комисия по механизма за сътрудничество и оценка при последното им посещение в София.

"Според мен освен недостатъци имаме и значителен напредък в работата си”, е един от изводите на главния прокурор. От изнесените от него данни може да се пресметне, че в момента 8 бивши министри имат дела.

Трима от тях са заемали ръководния пост в Министерството на икономиката и енергетиката - Румен Овчаров, Делян Добрев и Трайчо Трайков. Овчаров и Добрев са обвинени в безстопанственост по делото за АЕЦ “Белене”, Трайков - за продажбата на 33% държавен дял в ЕВН. По същото дело, което е в спецсъда, подсъдим е и бившият министър на финансите Симеон Дянков.

Овчаров има и още едно обвинение в безстопанственост. То е по делото за “Мини Бобов дол”, което тръгна в спецсъда преди дни. Двама бивши министри на здравеопазването също са подсъдими - Петър Москов за престъпление по служба по делото за ваксините, и наследникът му - служебният министър Илко Семерджиев за принуда. По това обвинение той бе оправдан на първа инстанция, което отбелязва и Цацаров в доклада.

Другият подсъдим бивш министър е на отбраната. Делото срещу Николай Ненчев е за ремонта на “Миг”-овете и е пред финал в Софийския градски съд. Сред бившите подсъдими министри попада и този на външните работи в кабинета “Борисов 2” Даниел Митов. Обвинението му е за злоупотреба на доверие и е свързано с обществена поръчка за самолетни билети. Митов бе оправдан на първа инстанция.

Най-многобройна-та група обвиняеми и подсъдими е на кметовете и техните заместници. Общо 24-ма към 5 май т. г. В нея има както бивши, така и настоящи, но отстранени, други са още действащи.

Сред кметовете, които имат обвинение, са пловдивският Иван Тотев, заместникът му Димитър Кацарски и кметът на район “Западен” в града Димитър Колев по делото за строителството на зоопарк.

Бившият зам. - кмет на София Евгени Крусев е обвиняем за длъжностно престъпление заради ремонта на софийската ул. “Граф Игнатиев”. Сред обвиняемите са още кметовете на Созопол Панайот Рейзи, на Септември - Марин Рачев, на Червен бряг - Данаил Вълов, на Златица - Магдалена Иванова, и т.н.

В доклада са и отстранената кметица на “Младост” Десислава Иванчева и заместничката ѝ Биляна Петрова, подсъдими за подкуп от 70 хил. евро. (Преди месец те бяха осъдени съответно на 20 и 15 г. - б.р.)

Бивши и настоящи народни представители също се разследват за корупционни престъпления. Един от тях е бившият депутат от ГЕРБ Живко Мартинов, известен като Живко Суджука. Той е подсъдим за изнудването на бизнесмен, от когото искал 4 т суджук. С обвинение за пране на пари е депутатката от левицата Елена Йончева. Социалистът Манол Генов е подсъдим за купуване на гласове. (В края на май беше оправдан от СГС - б.р.) С обвинение за купуване на гласове е и бившият депутат от ДПС Илия Илиев.

Безстопанственост е обвинението срещу д-р Георги Михайлов от БСП. Колежката му Светла Бъчварова-Пиралкова е оправдана на първа инстанция за неизгодна сделка. С обвинение за безстопанственост са и бившият шеф на АПИ Лазар Лазаров, двамата квестори на КТБ Станислав Лютов и Елена Костадинчев и седем бивши шефове на “Напоителни системи”. Цели 16 служители на ДАИ пък са разследвани за участие в престъпна група за извършване на престъпления по служба - подкупи и документни престъпления. 11 от тях са от Благоевград, а шестима от Перник.

От доклада на главния прокурор обаче става ясно, че най-често присъдите, които се налагат за корупционни престъпления, са условни. 

“Потвърждавам отново извода, направен в доклада пред Консултативния съвет на 9 октомври 2017 г., че ефективно противодействие на корупцията не е възможно само с усилията на един или на част от държавните органи, които имат такива правомощия”, казва в заключение пред КСНС Цацаров.

На финала на доклада си той обръща внимание, че “всеки опит за политизиране и всяко публично представяне на работата им, подчинено на конюнктурни, партийни или личностни, включително и на обвиняеми лица, интереси, обезсмисля усилията. Наказателният кодекс (НК) спешно трябва да бъде променен, за да има резултат в борбата с корупцията, е един от изводите на главния прокурор Сотир Цацаров пред консултативния съвет при президента Румен Радев.

На заседанието на 8 април той поставя два проблема, които “имат съществено значение в пряката ни работа”. Цацаров уточнява, че “те не са единствените, но са съществени”.

“Налице е спешна необходимост от адекватни промени в НК. Действащите основни състави на корупционни престъпния, включително престъпления по служба и общи стопански престъпления, не са изменяни от самото приемане на кодекса (НК е обнародван в “Държавен вестник” през април 1968 г. - б.р.) и са пригодени за една отминала реалност”, казва Цацаров.

Според него “несъвършенствата в действащото наказателно право са една от основните причини за липсата на адекватна наказателна политика за противодействие на корупцията”. Той обаче посочва, че това не е само описание на проблема, а и точният цитат от предишния му доклад, изнесен пред консултативния съвет, посветен на същата тема, който е бил на 9 октомври 2017 г. “От тогава до сега в тази насока няма дори и минимален напредък”, констатира главният прокурор.

Според него вторият проблем е свързан с кадровото осигуряване, но не на прокуратурата, а на съдилищата.Пред членовете на КСНС той напомня, че делата за корупционни престъпления, извършени от хора, заемащи висши държавни длъжности, се поемат от специализирания съд.

“През 2012 г., когато тези органи “прохождаха”, специализираната прокуратура започна с 34 щата за прокурори и следователи. В момента са 110, като нито един от тези над началните 34-ма не се дължи на абсолютно увеличение, а само на трансформиране на незаети щатове от ненатоварени прокуратури”, казва главният прокурор.

Добавя, че срещу 110 прокурори и следователи в спецпрокуратура стоят точно 23-ма съдии в Специализирания наказателен съд.

“Така времето, в което този съд ще се “задъха” от постъпващите обеми работа, е много близо. А нежеланието за осигуряването на нови съдийски щатове, включително и от страна на ръководството на ВКС, едва ли е резултат на незаинтересованост, а по-скоро на съзнателно бездействие”, казва Цацаров.

Делата срещу съдии, прокурори, следователи са от шофиране в пияно състояние и хулиганство до закана за убийство, подбуждане към лъжесвидетелстване, боравене с огнестрелни оръжия. Има и чисто корупционни като престъпление по служба и подкуп.

Най-тежкото наказание - 3 години условно, е наложено на бившата шефка на Варненския административен съд Анелия Цветкова за 10 хил. лв. рушвет и за злоупотреба със служебно положение. 1 година условно е и наказанието за бившата председателка на СГС Владимира Янева за разрешени СРС. С една година пробация пък бе наказана бившата шефка на съда в Раднево Люба Петрова за съставяне на официален документ с невярно съдържание. Трите съдийки са с окончателни присъди.