Улица в Пазарджик ще носи името на скулптора проф. Величко Минеков
Улица в Пазарджик ще носи името на скулптора и почетен гражданин на града проф. Величко Минеков. Това решение взе на днешното си редовно заседание Общински съвет - Пазарджик. Предложението улицата да носи името алея “Проф. Величко Минеков”, което е внесено от Дружеството на пазарджишките художници, беше единодушно прието от общинските съветници.
Проф. Величко Минеков почина на 2 август 2022 г. През октомври същата година в залите на Художествената галерия "Станислав Доспевски" беше открита изложба с творби, дарени от проф. Минеков.
Величко Минеков е роден на 13 октомври 1928 г. в пазарджишкото село Мало Конаре, се посочва в информация на сайта на галерията. Известен е с монументалната си пластика. Учи в ВИИИ "Николай Павлович" в София при проф. Андрей Николов и проф. Марко Марков, а завърша през 1954 г. в класа по скулптура на проф. Любомир Далчев. Той е сред най-известните български скулптори от 60-те и 70-те години на миналия век.
Негови творби се намират в Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, Бургаската художествена галерия "Петко Задгорски", Варненската градска художествена галерия "Борис Георгиев", художествената галерия "Станислав_Доспевски" в Пазарджик и други.
Автор е на скулптурните фигури „Лъвове“ пред Съдебната палата в София, паметника на Съединението в Пловдив, на декоративна пластична стена и бюст на Людмила Живкова, на премахнатия по-късно бюст на Тодор Живков в Правец, на мемориал "Хан Аспарух" в Добрич.
Първата му значима задача е архитектурното оформление на площада в Търговище. Следват бронзова фигура "Мaрица" в културния център "Кенеди" във Вашингтон (1977) и фигурата "България" в Москва (1977). Женските му образи са уникални, опростени, обемни със силно скулптурно чувство: "Седнала селянка" (1958), "Селянка" (1958), "Майка" (1960), "Почивка" (1961), "Жажда" (1963),"Очакване" (1967), "Млада селянка" (1971).
По-известни произведения са "Спартак" (1956), "Орфей" (1963, Стара Загора), "Младост" (1966, Пловдив), "Нестинарка" (1969), "Майстори" (1970), "Гребен" (1972, гребна база, Пловдив), "Момиче" (1972, градината на "Хълма на освободителите". Пловдив), "Българка", (1974, ХГ, Пазарджик), "Добруджа" (1977), "Гладиатор" (1977) и др. Монументални творби: "Орфей" декоративна фигура (1955, площада пред театъра, Търговище), композиция "Грънчари" (1956, Моста на занаятите, Габрово), композициите "Музика", "Театър", "Ръченица". "Плодородие" (1969, Моста на изкуствата - Боров мост, Габрово). "Партизани" (1958, с. Мало Конаре).
