УНИКАЛНО: Как "вицето" Кирил Вълчев търси паролите на БТА в гащите на Манол Глишев?

Потресаваща история за калинки, институционална немощ и бира с врага разказа видният жълтопаветен активист Манол Глишев. В далечната вече 2021 г. той има директен и даже интимен сблъсък с тогавашния нов директор на БТА, а сега кандидат за вицепрезидент на Илияна Йотова - Кирил Вълчев.

Повече обаче няма да ви обобщаваме, насладете се на комедията в пълния й блясък:

Някъде през '21-а година с бившата ми жена си бяхме в кухнята и нещо си лафехме, когато ми звънна непознат номер. Вдигам аз и насреща ми се представя някаква дама.
- Здравейте, г-н Глишев, безпокоя ви от БТА.
- Здравейте - казвам аз - за какво става дума?

И госпожата отсреща ми обяснява, че тогавашната ми жена навремето е била шеф на маркетинга на БТА и си е тръгнала без да им остави паролите за достъп, та сега хората си търсели как да влязат във Фейсбука, Инстаграма и така нататък на националната ни телеграфна агенция...

Тук, разбира се, пускам телефона на високоговорител, за да чуе и жена ми за какво става дума. Тя си мълчи и гледа все по-лисичешки, а аз кимам и цъкам с език разбиращо, докато секетарката на шефа на БТА или новата им маркетинг-шефка ми обяснява детайли по този абсурд. Накрая казвам:
- Извинете, не съм полезен в този случай. Никога не съм работил за БТА и няма как да знам вашите пароли за достъп до собствените ви профили в социалните мрежи. Така че не разбирам защо търсите мен, а не някогашната си служителка.
- О - изненадва се дамата по телефона. Мислехме, че имате известна връзка с нея...
На мен в този момент ми става смешно, но почвам и да се ядосвам на тоя шпионлук в гащите ми, така че учтиво се извинявам и прекъсвам разговора.

Бившата ми жена разглежда тавана и се изхилва:
- Момчетата от IT-отдела знаят всички пароли и могат да им ги дадат на мига, но шефът и новите му блюдолизци не се сещат да питат толкова надолу по йерархията.
- А ти защо не им остави паролите в някакъв достъпен за тях канал или на листче на бюрото, като ги напускаше, ма? - питам аз строго.
- Ми те не искаха изобщо да имат такива канали. Не им били нужни.
- Моля? - давя се в следобедното си кафе - Твърдиш ми тука, че точно БТА досега не е искала да поддържа канали в социалните мрежи?
В този момент телефонът ми пак звъни. Втори непознат номер. Пускам директно на високоговорител.

Манол Глишев

- Г-н Глишев? - този път гласът е мъжки.
- Здравейте - казвам - Пак ли от БТА?
- Точно така, аз съм генералният директор Кирил Вълчев, много ми е приятно.
- На мен също - отвръщам - Но вече казах на дамата преди вас, че не съм полезен по този случай.
- Вижте, г-н Глишев, ние сме национална агенция.
- Така е.
- Не може да нямаме достъп до собствените си социални мрежи!
- Тогава потърсете бившата си служителка.
- Ама ѝ нямаме телефона!
- Е, как нямате телефона на бившия шеф на маркетинга си?
- Нямаме го! Сменила го е!
- И искате от мен да ви дам новия ѝ телефон?

(Жена ми крайно заинтригувано разглабя кафеварката, като че ли не е виждала такова нещо преди.)
- Точно така.
- Не мога да ви дам новия ѝ телефон.
- Ама вие не сте ли...
- ... интимни?
- Ами да.
- Не мога нито да потвърдя, нито да отрека. Ситуацията е деликатна. Разрешете да обясня, г-н Вълчев.
- Моля? Ало?
- Да, чувам ви отлично. Вие също ме чувате. Обяснявам ви защо не мога да ви дам телефона на бившата ви шефка на маркетинга. Тя е омъжена.
Отсреща Вълчев започна да кашля. През това време моята бивша жена взе да търси трохи под стола, но и тя заиздава някакви звуци.
- Та, омъжена е. Тя и ние поддържаме... афера. Разбирате ли ме, не мога просто да давам телефона ѝ насам-натам. Това може да е капан от страна на съпруга ѝ.
Изпод стола взе да долита нещо като хълцане.
Вълчев се засегна и го удари на чест:
- Г-н Глишев, ние сме със статут на министерство и ако криете такава информация...
- Никак не обичам да ме заплашват, г-н Вълчев. И понеже наистина съм Манол Глишев, след приключване на разговора ще изстрелям във Фейсбук това, че под ваше ръководство БТА не си знае паролите за достъп до социалните мрежи.

Пауза.
- Ние с вас може би трябва да изпием по една бира заедно и да ви обясня, че нещата с вашата, хм...
- ... приятелка...
- ... приятелка, не стоят, както ги мислите...
- Знам. Приятен ден.
И наистина знаех, но тогава не ми пукаше. Бира щял да пие с мен, маноля ви се! С тогавашната ми госпожа се хилихме дълго. Пет минути по-късно наистина бях изсипал цялата историйка във Фейсбук, както го правя и сега, пет години по-късно. Тогава бях изпонатагнал и всичките си приятели журналисти, но за съжаление старата ми публикация отдавна е унищожена заедно със старите ми профили. БТА под ръководството на сегашния кандидат за вицепрезидент Вълчев наистина нямаше достъп нито до социалните си мрежи, нито до телефона на бившата си шефка на маркетинга. Директорът наистина не се сещаше да пита момчетата от IT-отдела на агенцията за достъп до професионалните си акаунти. И наистина искаше да се добере до телефона на тогавашната ми жена чрез мен.

Разбира се, тогава Вълчев още беше лоялен гербаджия. Днес, когато е прогресивен неокомунист, може и да е станал малко по-интелигентен... но не ми се вярва. Българските национални институции продължават да се управляват по начин, обобщен още преди столетия от шведския граф Оксентиерна: "Ако само знаехте, синко, с колко малко разум се управляват държавите..."