Ужас в Родопите: Как Белащица попадна в примката на взривове и 25-тонни камиони с баластра

Китните села в Родопската яка край Пловдив би трябвало да имат друга съдба – чист въздух, прохладен вятър, карстови извори, манастири на 10 века, чинари на 1100 години и обиколка на ствола 13,7 метра, красиви гледки. Така както им е отредила природата.
Вместо това жителите на Белащица, Марково, Браниполе и Брестник се мъчат и дишат въздух, пълен със сиви мраморни частици, 25-тонни камиони, които минават на всеки 3 минават през центъра на Белащица, пият вода, добивана от полето до завод за цветни метали, стадат от свлачища, активирани от взривовете в кариерите. Не са наказани от Бога, а от две компании за добив на инертни материали за строителство на пътища.

Взривовете в кариерите не спират, въпреки че концесионния договор е изтекъл

Жителите на Белащица отново протестират, докато 25-тонни камиони вдигат отровен прах и минават през централната улица на селото. Така ще е явно през цялото лято и есента, защото концесионерите на двете кариери искат да изнесат внушителните 140 000 тона вече взривени инертни материали. Бизнесът не иска да отпусне примката върху шиите на местните жители.

На 28 април се стига до абсурда белащенци да предложат да страдат като заложници до есента, но концесионерите да се откажат от исканията си да удължат концесиите за още 25 години. И това е отказано. Така на местните не им се налага да гледат новини от войната в Украйна, защото войната и взривовете са пред очите им.

Месец и половина преди да изтече концесията на една от двете фирми – „Европейски пътища“ АД, бизнесмените взривяват наведнъж 40 тона взрив, като твърдят, че така са добили 140 000 тона баластра, която сега трябва да изнесат от кариерите.

„Не е ясно дали тези количества ги има записани в плана за управление и добив, който се одобрява и става неразделна част от договора. Този план се внася за всяка календарна година и важи за следващата. В предходни периоди има цели години, когато не са работили и не са добили никакви материали. Не е ясно тези материали как ще бъдат претеглени на кантара след изтичане на концесията и как ще бъде пратена държавната такса. „За мен това е абсолютна безстопанственост от страна на държавата“, казва Павел Гимишев, председател на инициативния комитет „Стоп на кариерите в Белащица“.

Местните не могат да се примирят срещу непрестанните взривове в района. Институциите обаче нехаят...

Войната на местните срещу кариерите продължава активно вече 4 години. Жителите на селото са нараснали десетократно в последните години, като всички, които строят къщи в привлекателната пиродна яка под Рила и Родопите, знаят, че кариерите от общо 500 дка ще спрат да работят през 2021-2022 г. От спирането на добива зависи и водата на местните, защото около тях има 3 карстои извора с планинска вода, които хората не могат да ползват в момента. Затова всяко второ искане за включане на нов имот към водопроводната мрежа на ВиК завършва с отказ.

Едната концесия – на „Холсим кариерни материали Пловдив“ е приключила през февруари 2021 г. Втората – на „Европейски пътища“ АД през февруари тази година. Двете компании са подали искания за удължаване на концесиите за още 25 години през февруари 2021 г. Исканията са за добив на по 15 млн. тона всяка, което на практика означава, че 400 камиона в двете посоки ще минават през селото.

За да добият тези материали всяка седмица, фирмите трябва да правят по един взрив на 8 тона взривен материал. Вече повече от година отговор от енергийното министерство няма.

Процедурата би трябвало да приключи в рамките на една година и на практика да се смята, че отказът е завинаги. Но ведомството мълчи странно, вместо да обяви, че няма да удължава концесиите. Вместо това адът за местните жители продължава, а те се опитат да измислят всякакви контрамерки, за да спрат екологичното и здравно издевателство над живота на местните хора.

„Кариерата е създадена през  1972 г., за добив на инертни материали - натрошени фракции от мраморни скали, за построяването на магистрала „Тракия“. Белащица се е захранвало с вода от 3-те карстови извора – гравитачни, планински каптирани водоизточници, с дебит 5 литра в секунда. След началото на кариерата те са затворени, с разрастване на селото ВиК почти на всяко второ заявление за присъединяване на всяка къща се отказва с мотива, че няма капацитет. Изворите са предадени на ВиК, но от дружеството не правят нищо, за да ни присъединят и да ни продадат тази вода“, разказва Павел Гимишев.

Споруд него цялата зона под кариерите е обособена в карта на „Басейнова дирекция“ като карстови извори. Те могат да осигурят водата на цялата яка, а при някакви форсмажорни обстоятелства може да се ползва и за водоснабдяване на Пловдив.

„Но и ВиК, РИОСВ и РЗИ мълчат, никой не иска да се произнесе, че въздухът е мръсен, за тях очевидно по-важен е печалбата на инвеститора. Явно този частен капитал на тези две фирми е по-силен от обществения интерес на хората“, коментира Гимишев.

През 2018 г. местните искат каптажи на изворите да бъдат обособени със санитарно-охранително зона около тях и да се включат във водопреносната мрежа на Белащица, а след 4 години борба принуждават ВиК да го поискат официално. „Но незнайно как от 3-те каптирани извора, единият от тях, който е най-близо да кариерите са го изпуснали и искат само за два от тях да се направи санитарна зона“, казва шефът на инициативния комитет. На основа на това искане на Басейнова дирекция, директорът на РИОСВ спира процедурата за ОВОС за инвестиционното намерение за продължаване на концесията на двете компании. Само, че го прави с две изречения, които през април заповедта е обжалана и на първа инстанция е отхвърлена с решение на Административния съд в Пловдив.

„Това е различна процедура. Самите две концесии са изтекли. Въпреки това, веднага след решение на съда, което на практика не е влязло в сила, фирмите започнаха отново да извозват инертен материал, който твърдят, че е добит по време на концесията.

Договорът е за добив, преработка и извозване на инертни материали, които са изключителни държавна собственост. Тези материали не са частна собственост, ти един ид работиш на шлеме за държавата и плащаш такса – отчислени от продажбата. Държавата трябва ясно да направи разлика между добито и придобито от частните компании“, смятат от комитета.

Двойнственото отношение на енергийното ведомство продължава и в момента. На протеста на 28 април концесионерите представят писмо от зам.-министър на енергетиката Пламен Данаилов от 3 реда – материалът, който се намира на частните площадки е собственост на фирмите-бивши концесионери. „Никой не може да ни убеди, че фирмите не извозват материал от кариерите – от държавната концесионна площ“, смята Гимишев.

„Лекарите казват, че има завишен брой на хора в селото, страдащи от астма и респираторни заболявания, но от местната Регионална здравна инспекция твърдят, че няма изследвания на населението. Така ни вкарват в омагьосания кръг гражданите да доказват резултатите от дейността на тези кариери. Не може да същестуват тези кариери на 500 метра от главите на хората“, казват местните.

В същото време има решение на РИОСВ за замразяване на всички дейности на кариерите до окончателно становище за вододайните зони. Но, извозването на инертни материали продължава – 160 000 тона са 12000 курса по 25 тона, пресмятат хоата от Белащица.

„Съмняваме се, че от енергийното министерство изчакват някакво политическо безвремие, за да се подновят концесиите. Затова очакваме среща с министъра, на която да се поеме ясен ангажимент, че концесиите няма да бъдат удължавани и тази игра на заложници да приключи веднъг завинаги“, казва Павел Гимишев.

И възрастни хора от с. Браниполе протестират срещу унищожаването на района