Ужасяващо! Лекари скачали върху корема на Глория

До болка откровен разказ на Глория е част от предстоящата книга „Гладната революция на д-р Емилова“, която включва 25 истории на нейни пациенти. Всички те са променили живота си и са дали шанс на себе си и на таланта си да се развива.

Пример за това е фолк звездата, която винаги е подчертавала голямата роля на д-р Емилова в нейния живот. Глория е една от най-обичаните певици, слави се не само със своите стойностни песни, но и с дисциплина, постоянство и характер.

В разказа си за това как е стигнала до д-р Емилова примата на фолка се връща назад в спомените си и споделя много лични и драматични моменти, свързани с бременността си, изключително тежкото раждане и натрупаните килограми, с които е успяла да се пребори, благодарение на лечебното гладуване в клиниката.

Ето откъс от разказа на певицата Глория:

„…Бях само на 23, когато забременях. Двамата с бащата на дъщеря ми се обичахме много, но бяхме млади и… неподготвени. Бях неподготвена и за шеметната бързина, с която се развиваше кариерата ми. Валяха покани за участие отвсякъде, често имах по две изяви на ден. Не ги отказвах. Толкова съм мечтала да пея на сцена, че се мобилизирах, ставах и излизах, въпреки че в началото на бременността често ми прилошаваше. По време на бременността качих 25 килограма от безконтролно ядене, но бях млада, и хората ме харесваха, залите бяха пълни.

…Раждането беше тежко, едва не умрях. Лекарите отново ме сложиха на системи и след девет часа жестоки болки един от тях буквално седна на корема ми, за да излезе бебето. Дъщеря ми се роди жива и здрава, но от преживяванията по време на бременността и от тежкото раждане изпаднах в следродилна депресия. За нея допринасяха и 25-те килограма, които качих и които хич не искаха да си отиват след раждането. Плачех често, изпадах в безпричинна тъга и отчаяние, гледах с часове в една точка, нямах желание и енергия за нищо. Започнах да сънувам кошмари и когато мъжът ми се опитваше да ме успокои, виках: „Не искам да пея, не искам сцена, не искам да виждам хора!“

Когато Симона, дъщеря ми, стана на годинка, се опитах да се върна на сцената и да съчетавам майчинството с кариерата. Но не се чувствах добре, виждах неодобрението в очите на част от хората към мен. А може би аз излъчвах вина, че не съм в добра форма, че съм пълна, че не съм онази, която са свикнали да виждат. Всичко това правеше завръщането още по-трудно.

Липсата на енергия и постоянният стрес се отразяваха и на майчинството. Беше тежък, ужасен период. Молех се на Бог да ми помогне, аз съм вярваща. Но не исках да се оставям на случайността и търсех начини да изляза от кризата. И тогава случайно, а всъщност съвсем закономерно, ми попадна книгата на Лидия Ковачева „Гладът – приятел и лекарство.“ Направи ми силно впечатление изповедта на д-р Емилова в тази книга, нейната лична история с глада и това, което е постигнала. Тя казва там, че с гладуване се лекува и депресията, която съпътства хората със здравословни проблеми и наднормено тегло. Звучеше ми наистина странно и невероятно, но бях готова да опитам всичко, за да се чувствам добре.