В Европа борят свръхпопулацията на гълъби с пластмасови яйца
Гълъбите са толкова много в градовете по света, колкото и задръстванията, и заведенията за бързо хранене.
Само в Лондон живеят близо 3 милиона гълъби, което прави града с най-голямата популация от гълъби в страната. Гълъбите не са особено обичани от хората, които ги наричат „плъхове с крила" и „летящи пепелници". Затова властите във Великобритания упорито се опитват да контролират популацията им, като пробват какво ли не, но без резултат.
Най-известният опит на Лондон да се справи с пернатите е операция на площад „Трафалгар" в началото на 2000-те години. Властите в британската столица по времето на кмета Кен Ливингстън обявяват процедурата за успех. Те пуснали два ястреба, които трябвало да прогонят гълъбите от района. Вместо само да ги прогонват обаче, ястребите убили 121 птици, а акцията се превърнала в едногодишна кървава кампания. Тя струвала на града 226 000 паунда, а природозащитници я определили като проява на невъобразима жестокост. Но най-вече тя не помогнала за трайното намаляване на броя на гълъбите. Миналата година в Манчестър най-малко 81 гълъба били застреляни и убити от служби за контрол на вредителите при ранни сутрешни акции на гара „Манчестър Виктория". Случаят е известен на някои като „клането на гълъбите на Манчестър Виктория".
В цяла Великобритания общините използват различни средства, за да държат гълъбите далеч – шипове против птици, телени мрежи, лепило по местата, където кацат, лазерни системи за прогонване, а понякога и електрически жици, капани, стрелба, отрова и, разбира се ястреби. След десетилетия на подобни опити трябва да се запитаме: ако тези методи за контрол на вредителите щяха да бъдат ефективни, нямаше ли вече да са дали резултат? Може би е време да се приложи изпитан метод за контрол на популацията на гълъбите, който е намалил ятата в различни части на света, без птиците да бъдат наранявани, увреждани или безпокоени.
Едно по-хуманно решение на проблема изглежда така: в празен общински апартамент във всеки от големите градове на Великобритания се създава убежище за диви гълъби. Поставят се редици от рафтове, които да наподобяват ръба на скала – средата, в която гълъбите са живели, преди хората да ги опитомят. На рафтовете има разположени един до друг кутии от шперплат, в които птиците да гнездят. Не са нужни клонки или накъсана хартия, тъй като тези птици не са претенциозни. Трябва им само постоянен източник на храна, който да ги кара да се връщат. На всеки няколко дни доброволец идва, за да замени наскоро оплодените яйца, които след това ще бъдат унищожени, с пластмасови. Гълъбите продължават да мътят изкуствените яйца, докато не осъзнаят, че от тях вероятно няма да се излюпят малки. Тогава ги изхвърлят от гнездата си и започват отново. Така се раждат по-малко гълъбчета, без майките да разбират какво се случва. С времето ятото намалява до управляем размер, за който има достатъчно подходяща храна. Жителите на града са доволни, защото парковете им вече не са превзети от птиците. И повече гълъби не трябва да бъдат застрелвани, хващани в капани, отравяни, оставяни без храна или преследвани от ястреби. Това е визията за птичешка утопия на Сю Джойс, председателка National Pigeon Advocacy Association. Макар подобни гълъбарници да са доказали ефективността си в други части на света, идеята трудно намира подкрепа във Великобритания. По думите на Джойс и други членове на NPAA предложенията им са били посрещани с насмешка на множество срещи с представители на общините.
Групи, които използват т.нар. „германски метод", т.е. замяна на оплодените яйца с пластмасови в гълъбарници, са постигнали голям успех, дори само с едно гнездо. Според UK Pigeon Control Advisory Service една двойка възрастни гълъби отглежда около 14 малки годишно, което означава, че един гълъбарник с 50 двойки гнездящи гълъби би могъл да предотврати раждането на повече от 1000 млади птици. Стратегията е използвана за първи път в Базел, Швейцария, през 1988 г. и за четири години е намалила популацията на пернатие в града с 50%. Десетилетие по-късно методът е популяризиран в германския град Аугсбург. Днес други групи в Германия, Белгия и Чехия съобщават за ефективно намаляване на популациите чрез същия метод, пише "Гардиън".
Що се отнася до разходите, единственото, което би струвало на общините, е предоставянето на празен имот, каквито във Великобритания има в изобилие. В други страни, които използват този метод, като Чехия, дейностите се извършват до голяма степен от доброволци. И така, какво спира прилагането му? Джойс смята, че причината е в това, че общините във Великобритания възприемат предложението като фантазия на активисти за правата на животните, вместо като доказана, евтина, хуманна и устойчива стратегия, подкрепена от експерти по дивите гълъби. Общината на Норич, на която е представено предложение от NPAA, заяви: „Разглеждаме редица хуманни, законни и пропорционални мерки за управление на популацията на гълъбите, като същевременно продължаваме да работим по приоритетите си за преустройство и изграждане на жилища."
Изглежда, че и общественото отношение към хуманното третиране на гълъбите се променя. Все повече хора отглеждат гълъби като домашни любимци. Птиците също служат като вдъхновение за висша мода, дизайни на маникюр и боядисването на коса. Едва ли е имало по-подходящ момент да се настоява за по-състрадателно решение на „проблема" с гълъбите.
Това е най-малкото, което можем да направим, за да приемем хуманна и устойчива стратегия за контролиране на популацията, тъй като именно ние сме виновни гълъбите да се окажат в тази криза. Птиците, които виждаме в градовете, са домашни гълъби. Първоначално те са били отглеждани като пощенски. Били са обучени да пренасят важни съобщения на големи разстояния дълго преди появата на телефоните. Тези гълъби дори са спечелили престижни медали и в двете световни войни. Били са развъждани така, че да разчитат на човешките грижи и така част от инстинктите им са отслабнали заедно със самостоятелността им. Когато впоследствие сме ги изоставили, те са продължили да се размножават и да разчитат на оскъдната, а и вредна за тях, храна от трохи по улиците. „Всички те страдат, когато наистина се вгледате в ситуацията", казва Джойс.
