В НАП различават ли кибрит, киборг и кибер атака?
Виртуалната сигурност е процес, тука няма единна европейска политика, та да ти я снесат наготово от Брюксел
Когато една институция харчи повече пари, за да зарежда кафемашината на менопаузните лелки, които работят там, с „Нова Бразилия”, отколкото за кибер сигурност, тя ще бъде хакната. Нещо повече – тя заслужава да бъде хакната. Изтеклите 5 000 000 парчета от данъчни декларации ще ни се видят незначителни като случайно изтекло в инстаграм селфи с бозките на Ася Капчикова, ако решат наистина да ни спретнат хакерска атака.
Няма как да влезем в дигиталната ера с чиновници с прашасали мозъци, свикнали цял живот да местят още по-прашасали папки, без да си вдигат получилите злокачествени хемороиди задници от въртящото се столче. Кибер сигурността е толкова трудна, защото не е само технически, а социален и дори философски въпрос. И не се постига, като наемеш 2-3 надъхани „бели” хакерчета да ти криптират базите данни.
Правилата на виртуалното пространство не са същите като тези на физическия свят, но това е концепция, необозрима за индоктринираните с десетилетия спаружени бюрократични мозъци. Кибер сигурността няма законодателна основа, няма единна европейска политика, та да ти я снесат наготово от Брюксел, това е процес в развитие, който изисква ежедневно внимание и фина настройка.
На фона на всичко това, нашата Национална агенция по приходите сама си дигитализира базите данни, с местене на кашони от една барака в крайните квартали в друга. Тонове документи се сканират, набират, копират от легион съвършено некомпетентни служители, които не различават кибрит, киборг и кибер атака.
С помощта до голяма степен и на нас, работещите в медиите, в последните години се създаде култура на постоянния страх от виртуално посегателство, ужас от някаква мистериозна хакерска заплаха. Точно както родителите ни са чакали през 70-те Джими Картър всеки момент да ги изпердаши с атомна бомба, ние треперим някой да не ни заграби кредитните карти, снимките на кучето, рецептата за бисквитена торта. И докато заплахата е до голяма степен реална, не бива да забравяме, че и във виртуалното водещ е човешкият фактор. И щом сме поверили личните си данни на дебили, те ще ги пазят точно както се полага – дебилно.
