В. "Телеграф": Русия нямаше да нападне, ако Тръмп беше президент на САЩ

Президентът Тръмп беше осмиван от опонентите си като изолационист, който се отнася меко към автократи като Владимир Путин. Левите го обрисуваха като популист, който руши аммериканските съюзи, докато си затваря очите пред погазването на човешките права от диктаторските режими.

Срещайки се с бившия президент няколко пъти в Белия дом и наблюдавайки отблизо външнополитическите действия на неговата администрация, аз видях съвсем различна картина. Бях свидетел от първа ръка на управление, което е дълбоко отдадено на укрепването на водещата роля на Америка в света, вярва в близкото сътрудничество с американските съюзници и всява страх Божи сред американските врагове.

В много отношения президентството на Тръмп беше антитеза на слабохарактерното управление на Байдън.

Унизителният провал на изтеглянето от Афганистан на Байдън нямаше да се случи при Доналд Тръмп – лидер, който беше високо ценен от американските военни и не се страхуваше да хвърли американски бойни части в реални бойни условия. Видяхме това и в Сирия, и в Ирак, където Тръмп нареди на американските сили да отвърнат на ударите на руските наемници, както и в случая с повеждането на иранската революционна гвардия.

Убеден съм, че руснаците бяха силно окуражени от катастрофалното изтегляне от Афганистан, както и от факта, че вече не са изправени пред далеч по-агресивния и непредсказуем президент, какъвто беше Тръмп. Путин очевидно прочете Байдън като отворена книга, предвиждайки правилно, че бившият сенатор от Делауер няма да предприеме каквито и да е американски военни действия, няма да бърза да въоръжи украинците и ще похаби огромна енергия за координиране с примирително настроените лидери от ЕС, с Германия и Франция начело.

Администрацията на Тръмп беше далеч по-твърда от тази на Байдън с Путинова Русия. Тя провеждаше агресивна кампания срещу силно противоречивия "Северн поток 2", наложи най-тежките санкции след края на Студената война на Москва и упражни мощен натиск над Германия да втърди позициите си спрямо Русия. В същото време Белият дом на Тръмп направи основен приоритет на външната си политика увеличаването на разходите за отбрана на съюзниците на НАТО, с което принуди почти всички партньори в НАТО да направят усилия и да се обвържат с по-високи разходи. В края на мандата на Тръмп НАТО беше в далеч по-силна позиция, отколкото имаше по времето на Барак Обама.

Не е съвпадение, че руската инвазия в Крим се случи при Обама, а повторната инвазия в Украйна се случва сега, при неговия демократичен наследник Джо Байдън. И двете президентства са слабохарактерни външнополитически катастрофи. Руснаците го знаят, китайците го знаят, знаят го и всички противници на Съединените щати, от Техеран до Дамаск и Кабул. Истината е, че американските врагове не се страхуват от Байдън и смятат, че той няма черва за битка. В лицето на Тръмп те виждаха президент, когото считаха за опасен и често непредсказуем.

Поради това следващите три години са изключително опасни. Противниците на свободния свят гледат на тях като на период, предоставящ им възможност да подкопаят и ерозират американското лидерство преди вероятно завръщане да далеч по-твърда републиканска администрация. В момента Путин действа, защото Байдън е беззъб, водената от социалисти Германия е енергийно зависима от Русия, Еманюел Макрон е зает да разделя НАТО с безумните си призиви за армия на Европейския съюз, а ЕС е дълбоко разделен и неспособен да наложи тежки санкции. Русия и Китай ще се възползват в пълна степен от тази безпрецедентна ситуация и могат дори да отворят война на два фронта, ако комунистическите управници на Пекин тръгнат срещу Тайван по време на мандата на Байдън.

Президентът Тръмп държеше американските неприятели в напрежение, особено руснаците и китайците. Президентът Байдън прави точно обратното – той е коленичил и тегли една суперсила към упадък.

Путин избра момента за инвазия в Украйна неслучайно. Това е клинична стратегическа калкулация, основаваща се на факта, че Съединените щати днес са водени от президент без гръбнак.

Нил Гардинър, www.telegraph.co.uk

Източник: "ГЛАСОВЕ"