Вагнеровият фестивал в Софийска опера продължава с " Тристан и Изолда", "Парсифал" и "Летящият холандец"

Фестивалът, посветен на Рихард Вагнер в Софийската опера, продължава с още три заглавия - "Тристан и Изолда" на 23 юли, "Парсифал" на 25 юли и "Летящият холандец" на 29 и 30 юли.

Четири вдъхновени представления преживя многобройната публиката, която избра да бъде на премиерите на тетралогията "Пръстенът на нибелунга". През 2013 г. Пламен Карталов посвети първата българска продукция на грандиозната сага на 200 годишнината на Рихард Вагнер. След това режисьорът постепенно продължи да добавя още заглавия, които намираха все по-ласкав прием. Повече от десет години националният оперен театър представяше с безспорен успех всички шест творби не само на столична сцена, но и на престижни гастроли в чужбина, включително в историческия театър във Фюсен, Германия и Болшой театър, Москва.

След десет години идва решението за преосмисляне на първия български „Пръстен“.

"Главното в тази концепция е като проникване с пътуване в един фантастичен разказ за хора и събития от митологично време в контекста на настоящето и бъдещето, но към проекциите на един свят, разположен в повтарящия се цикъл раждане – живот – смърт", казва Пламен Карталов.

"Митологичното време може да бъде пренесено в реалността на всяко историческо време, на поведението и отношенията на хората и обществата, в тяхното състезание за издръжливост за печалба, власт и световно надмощие. Конфликтите пораждат войни, родени в кръгове на интереси и беззаконие. Връзката между привилегировано и нормално е в диалектическото изпитание на човека и обществата", добавя режисьорът и директор на Софийска опера.

Първоначалните отзиви от премиерите са повече от възторжени, изказани от запалени почитатели на Вагнер дошли специално заради своя фаворит в София. Суперлативи не пестят и авторитетните гостуващи журналисти, представители на престижни специализирани музикални издания. Много от тях ще се завърнат и за финала на фестивала.

Колкото до софийската публика, тя вече с нетърпение очаква следващите спектакли. След преживените триумфи и единодушното възхищение към всички изпълнители и най-вече към оркестъра, театърът подготвя останалите заглавия. Във финалната част на фестивала ще бъдат представени трите репертоарни заглавия, които получиха най-високи оценки – „Тристан и Изолда“, „Парсифал“ и „Летящият холандец“.

"Никога досега душата ми не е била заливана от такива потоци от звук и страст, никога сърцето ми не е било погълнато от такъв копнеж и възвишено блаженство... Беше започнала нова епоха: Вагнер беше моят бог и аз исках да стана негов пророк", казва легендарният диригент Бруно Валтер, когато в Берлин през 1889 г. слуша за първи път "Тристан и Изолда".

Българската премиера на "Тристан и Изолда" е на 26 февруари 2015 под диригентството на Константин Тринкс, режисурата на Пламен Карталов, сценография Миодраг Табачки, художника на костюмите Лео Кулаш. Почти същият изпълнителски състав като на премиерата ще пее и тази година: Тристан – Мартин Илиев, Изолда – Радостина Николаева, Крал Марке – Петър Бучков, Мелот – Веселин Михайлов, Курвенал – Атанас Младенов. За партията на Брангене е поканена берлинчанката Анна Верле.

„Ако приемем признанието на Вагнер, че не пише опери, а драми, точно „Тристан и Изолда” се вписва в творческата му и житейска биография като неговата лична и истинска емоционална драма. С тази си творба Маестрото дeфинира своята философия в достигането на върховен импулс и смисъл на живота с прозрението, че само чрез любовта и единствено в любовта човек може да открие себе си", смята акад. Пламен Карталов.

На 4 юли 2017 г. на сцената на Софийската опера е първото представление на "Парсифал" отново с диригент Константин Тринкс, режисьор Пламен Карталов, сценография Свен Йонке, художник на костюмите – Станка Вауда.

"Музиката на „Парсифал“ е изключително красива. Там се чуват оркестрови пасажи, които са уникални и непредвидени, благородни и мощни. Това е един от най-прекрасните звукови паметници, издигани
някога за вечна слава на музиката", ще напише през 1921 г. Клод Дебюси.

Този „най-прекрасен звуков паметник“ на 25 юли ще представят Костадин Андреев - Парсифал, Атанас Младенов – Амфортас, Гурнеманц – Ангел Христов, Клингзор - Веселин Михайлов, Кундри - Гергана Русекова, Титурел - Петър Бучков.

В своето есе „Съобщение до моите приятели“ през 1851 г. Вагнер твърди, че „Холандецът“ представлява ново начало за него: „Оттук започва моята кариера като поет и моето сбогом на обикновения съчинител на оперни текстове“. До ден днешен операта е най-ранното произведение на Вагнер, изпълнявано на фестивала в Байройт, и поне за този театър бележи началото на зрелия период на Вагнер.

В програмата на тазгодишния вагнеров фестивал финалът е запазен за красивата история на „Летящият холандец“ на 29 и 30 юли. Тази е най-представяната вагнерова творба у нас, а последната постановка е от 8 юли 2022 г. с диригент Росен Гергов, режисьор Пламен Карталов, чиято е и сценографската концепция вдъхновена от творби на Барбара Хепуърт, костюми – Лео Кулаш.

Успешният миналогодишен състав и сега ще изправи на крака публиката. Хитрия и пресметлив Даланд ще пресъздадат Бисер Георгиев и Курт Ридъл, Холандеца – Станислав Трифонов и Стефан Владимиров, Ерик – Мартин Илиев и Костадин Андреев, Сента – Лилия Кехайова и Радостина Николаева, Кормчия на кораба на Даланд – Емил Павлов и Даниел Острецов, Мари – Цвета Сарамбелиева и Александрина Стоянова-Андреева. Публиката очаква и тази година, в омаята на лятната вечер призрачният кораб да акостира на езерото Панчарeво.

„В личността на Вагнер има черти, свидетелстващи за влечение към миналото, към мистиката и легендите, към средновековното рицарство и религиозния възторг. Но за онзи, който поне малко усеща истинската, съкровена същност на това изкуство, мощно устремено към новаторство, към промяна и освобождение, е съвсем недопустимо да разбира думите му буквално. При цялата му обремененост и свързаност със смъртта, този наситен с живот, бурно-прогресивен дух на човек, отдаден на своя народ, искрено отричал властта, парите, насилието и войната, може да бъде привлекателен за всеки, чиято воля е устремена към бъдещето.

Как би се отнесъл Рихард Вагнер към нашите въпроси, тревоги и задачи? Това „би” е призрачно, мненията са нещо второстепенно, дори когато се изказват, а още повече впоследствие. Остава човекът и резултатът от неговата борба – творчеството му. Нека почитаме творчеството на Вагнер – велико и сложно явление в немския и западноевропейския живот, което във всички времена мощно ще стимулира изкуството и познанието", пише Томас Ман през 1933 г.