Вълчев: За първи път от доста време ми е спокойно, когато български премиер ходи в Брюксел

"За първи път от доста време ми е спокойно, когато български министър председател ходи в Брюксел. Преди не ми беше спокойно", така проф. Даниел Вълчев коментира новината, че е възможно България да не подкрепи 21-вия пакет санкции на ЕС срещу Русия, в студиото на "Денят започва с Георги Любенов" по БНТ.

Че България ще наложи вето на санкциите заради включването в тях на руския патриарх Кирил и Вагит Алекперов от "Лукойл" бе обявено в края на седмицата в Брюксел от министър-председателя Румен Радев.

Деканът на Юридическия факултет в СУ "Св. Климент Охридски" и бивш вицепремиер и министър на образованието обясни, че тези санкции не му се виждат толкова важни.

"Важно ми се вижда как България стои в рамките на ЕС", каза той, допълвайки, че не е фен на санкциите със символен характер.

"Ако те имат наистина характер на известно притискане на една от двете воюващи страни, тъй щото да се постигне окончателно или поне временно споразумение, това би имало смисъл.

Това с руския патриарх, мисля, че всички ще съгласят, няма никакъв фактически смисъл. Това е един символен акт, с който ти наказваш духовния предводител на една нация за това, че тази нация е във война. Това не ми се вижда много добра идея."

Проф. Вълчев припомни, че: "Лукойл" влезе в България през 1999 година и бяха поканени от правителството на господин Иван Костов. Да няма някакви
недоразумения, защото се остава с впечатление, че група русофили са ги
поканили в България. След това тази компания направи много големи
инвестиции в "Лукойл" и превърна рафинерията в най-голямата в рамките на
Балканския полуостров."

За него много важен в момента е и въпросът "дали България има
самочувствието въобще да постави свой интерес, който по някаква причина в
някои случаи не съвпада с интереса на ЕК главно, но и на други държави".

Според проф. Вълчев другият голям въпрос е кой определя българския
национален интерес.

"Този въпрос като че ли през последните години също малко се замъгли. Дали българските граждани определят българския национален интерес - те избират своите представите в парламент, оттам в правителство и това правителство трябва да се съобразява с настроенията на българското население, или това правителство има самочувствието, че знае най-много от всички и съответно провежда политика, независимо какво мислят българите. Да не говорим, че въпросът има и трета страна - невинаги, когато една държава постави остро някакъв въпрос в рамките на ЕС, тя го отстоява докрай."

Според него от много години не е имало българска външна политика.

"Повярвайте ми, аз, който все пак се интересувам от това, което става в страната, от публичния живот и т.н., колебах се как се казва външният
министър."

По думите на проф. Вълчев на тези президентски избори най-вероятно ще се
състезават кандидати, които са подкрепени или издигнати дори от инициативни комитети.

"Аз нямам никакво колебание по този въпрос. Може би изключение е господин Костадинов, който традиционно е кандидат на "Възраждане", което е вид позициониране и вид знак, който той дава през последните няколко президентски избори."

Той не отрече възможността да бъде номинацията за президент на "Прогресивна България" на изборите през есента, но отложи категоричния отговор.

"Нека да дойде септември и ще мислим. Това не е детската ми мечта, така че нека да не създаваме някаква интрига там, където е няма. Аз имам достатъчно други ангажименти, върша си ги, надявам се, ще кажат хората, правилно."

За Румен Радев не е толкова важно "кой ще бъде президент, но много му е важно да не би неговият кандидат видимо да загуби", коментира проф. Вълчев.

Допълни, че "кандидатурата на господин Гюров, това, че ще го издигне инициативен комитет, е резултат не на някакво много дълбоко решение, а на прагматични съображения."