Варненският театър гостува в Сатирата с "Юн Габриел Боркман" от Ибсен

Спектакълът "Юн Габриел Боркман" по пиесата на Ибсен на Варненския театър ще гостува в Сатиричния театър в София на 4 март. Постановката, преводът от английски и сценичната редакция са на проф. Пламен Марков. Николай Урумов влиза в главната роля на бившия управител на банка - Юн Габриел Боркман.

На сцената му партнират Милена Кънева, която играе негова съпруга и наскоро дипломиралият се в НАТФИЗ млад актьор - Теодор Каракачанов. В ролята на техния син Ерхарт той прави дебюта си на варненска сцена. Биляна Стоева е г-ца Ела Рентхайм - сестра - близначка на г-жа Боркман, Христина Джурова е г-жа Фани Уилтън, Михаил Мутафов е Вилхелм Фолдал - помощник-писар в правителствено учреждение, Мелин Ердинч е неговата дъщеря Фрида, а Миглена Везирова - Малене - прислужница у семейство Боркман.

Сценографията и костюмите са дело на Мира Каланова, музиката на Калин Николов.
 

В написаната през 1896 г. пиеса „Юн Габриел Боркман“ (1896) великият норвежки драматург Хенрик Ибсен, прочут като „Фройд на севера“ , рисува в драматични краски социално-психологически портрет на обществото, подвластно на тотално разминаване. Темата за разминаването, като следствие от различията в световъзприятието на героите и измамните цели, които те си поставят, е разгърната в блестяща драматургия с пълнокръвно изградени персонажи.

Коренно противоположни, гледните точки на жената и мъжа, обричат любовта им на провал – ако за Ела „нищо няма смисъл извън любовта“, то банкерът Боркман убедено принася любовта в жертва на егото и мегаломанските си амбиции за индустриална империя, която - дори излязъл от затвора, той продължава да привижда като висша цел в служба на обществото.

Полюсно раздалечени са коравосърдечната госпожа Боркман и близначката ѝ Ела, отгледала безкористно Ерхарт, сина на семейство Боркман; обсебеният от себе си Боркман и готовият във всеки момент да пренебрегне себе си писар Фолдал; все още невинната му дъщеря Фрида и обиграната г-жа Уилтън, която оплита в коварните си планове Фрида и наивния Ерхарт, отказал да се превърне в изкупителна жертва за несъстоялите се мечти на родителите си и Ела.

Изборите преодпределят грешките, които отвеждат героите в различни посоки, подтикват ги към прошка или дори смърт. Катарзисът е задължителен. С думите на самия Ибсен: „Животът е битка с душевните тролове и чудовищата всъщност са вътре в самите нас.“