Васил Караиванов: Инфлацията от 2% е печеливш компромис за всички
Намалява покупателната способност, но липсата ѝ крие риск от дефлация, което е още по-опасно, обясни финансистът .
Инфлацията в еврозоната достигна целевото ниво от 2%, определено от Европейската централна банка (ЕЦБ). Според макроикономиста Васил Караиванов това ниво е резултат от дългогодишни изследвания и се разглежда като оптимално за икономиката. „От една страна, инфлацията намалява покупателната способност, но липсата ѝ крие риск от дефлация, което е още по-опасно.
При около 2% бизнесът е стимулиран да работи, а потребителите не усещат значителна загуба на доходи“, подчерта Караиванов.
Той коментира и политиката на ЕЦБ през последните години, свързана с повишаване на лихвите: „Централната банка може да направи кредита по-скъп и да ограничи потреблението, но не може сама да спре инфлацията. В крайна сметка именно потребителите и производителите определят реалното ѝ ниво“. Той допълни, че страховете в обществото също влияят: „В България хората бяха плашени, че цените ще растат, и това действително ги избута нагоре“.
По думите на икономиста, в страната действат едновременно психологически и структурни фактори – от поведението на потребителите до нарастващия натиск за повишаване на заплатите. „Когато възнагражденията растат, предприемачите често отговарят с повишаване на цените, за да запазят печалбите си. С влизането в еврозоната пък на пазара излизат скрити левови спестявания – и буквално от чекмеджета и под възглавници“, обясни той. Според него това увеличено парично предлагане допълнително поддържа високи ценови равнища.
Караиванов отбеляза, че и законодателството е изиграло роля за ускоряването на инфлацията: „Приемането на закон за въвеждането на еврото изплаши търговците. Те повишиха цените предварително, за да избегнат санкции в бъдеще“. Така според него мерки, целящи да успокоят обществото, всъщност са създали допълнителен натиск върху пазара.
По отношение на САЩ, Караиванов коментира напрежението между президента Доналд Тръмп и Федералния резерв, ръководен от Джеръм Пауъл. „Имаме безпрецедентна ситуация – политически натиск върху Централната банка. Въпреки това Федералният резерв води твърда борба чрез високи лихви, което се отразява на потребителските и ипотечните кредити“. Според него митата, наложени от Тръмп върху европейски стоки, също наливат „масло в огъня“ и поддържат инфлацията в САЩ над целевите 2%.
„Появи ли се веднъж инфлацията, тя трудно изчезва и отнема години за нормализиране“, заключи Караиванов. По думите му независимо дали става дума за Европа или Америка, инструментите за справяне с високите цени са ограничени и изискват комбинация от икономическа политика, търпение и балансирани очаквания в обществото.
По думите на икономиста, в страната действат едновременно психологически и структурни фактори
Инфлацията в еврозоната достигна целевото ниво от 2%, определено от Европейската централна банка (ЕЦБ).
Според макроикономиста Васил Караиванов това ниво е резултат от дългогодишни изследвания и се разглежда като оптимално за икономиката. „От една страна, инфлацията намалява покупателната способност, но липсата ѝ крие риск от дефлация, което е още по-опасно. При около 2% бизнесът е стимулиран да работи, а потребителите не усещат значителна загуба на доходи“, подчерта Караиванов.
Той коментира и политиката на ЕЦБ през последните години, свързана с повишаване на лихвите: „Централната банка може да направи кредита по-скъп и да ограничи потреблението, но не може сама да спре инфлацията. В крайна сметка именно потребителите и производителите определят реалното ѝ ниво“. Той допълни, че страховете в обществото също влияят: „В България хората бяха плашени, че цените ще растат, и това действително ги избута нагоре“.
По думите на икономиста, в страната действат едновременно психологически и структурни фактори – от поведението на потребителите до нарастващия натиск за повишаване на заплатите. „Когато възнагражденията растат, предприемачите често отговарят с повишаване на цените, за да запазят печалбите си.
С влизането в еврозоната пък на пазара излизат скрити левови спестявания – и буквално от чекмеджета и под възглавници“, обясни той. Според него това увеличено парично предлагане допълнително поддържа високи ценови равнища.
Караиванов отбеляза, че и законодателството е изиграло роля за ускоряването на инфлацията: „Приемането на закон за въвеждането на еврото изплаши търговците. Те повишиха цените предварително, за да избегнат санкции в бъдеще“. Така според него мерки, целящи да успокоят обществото, всъщност са създали допълнителен натиск върху пазара.
По отношение на САЩ, Караиванов коментира напрежението между президента Доналд Тръмп и Федералния резерв, ръководен от Джеръм Пауъл. „Имаме безпрецедентна ситуация – политически натиск върху Централната банка. Въпреки това Федералният резерв води твърда борба чрез високи лихви, което се отразява на потребителските и ипотечните кредити“. Според него митата, наложени от Тръмп върху европейски стоки, също наливат „масло в огъня“ и поддържат инфлацията в САЩ над целевите 2%.
„Появи ли се веднъж инфлацията, тя трудно изчезва и отнема години за нормализиране“, заключи Караиванов. По думите му независимо дали става дума за Европа или Америка, инструментите за справяне с високите цени са ограничени и изискват комбинация от икономическа политика, търпение и балансирани очаквания в обществото.
