Василена Караманлиева от „Гласът на България” пред Lupa.bg: От малка искам да се запозная с Лили Иванова

Отгледана в артистичното семейство на пловдивски театрали, Василена Караманлиева се чувства като у дома си на сцената. Очарователната брюнетка стигна до третия етап в музикалното шоу „Гласът на България“, а междувременно продължи да се изявява в представления в града под тепетата и участва в хитовия спектакъл на Камен Донев „Лекция №2 за всеобщата просвета“. Пред Lupa.bg Василена, която учи в музикална гимназия и се занимава с театрално майсторство, разказва какво се случва зад кулисите на „Гласът“, какъв е човекът зад актьора Камен Донев и защо понякога е опасно да играеш Дунавско хоро.  

- Василена, в „Гласът на България“ ти беше в отбора на Камелия, но при вокалните двубои Иван Лечев те открадна в неговия тим. Каква е разликата между двамата?

- И двамата са много готини. Камелия е страшно слънчева и при нея се чувствах спокойна. Лечев, от своя страна, всява респект. Тревожех се как ще се справя при него и дали ще се впиша в новия отбор, но той ме предразположи.

- Камелия казва, че ти учиш много бързо. Какво точно означава това?

- По време на репетициите бях много неуверена, плаха като котенце, от притеснение не довършвах музикалните фрази. Докато Яна, съперничката ми, беше в другата крайност - много буйна и амбициозна. Между нас нямаше никакъв баланс. Затова от раз трябваше да придобия увереност. Не беше лесно, но се радвам, че се справих. Разбира се, винаги може и по-добре.

- Родителите ти са актьори, кой е най-важният урок, който получи от тях? 

- Баща ми винаги ми е казвал, че когато влизам в театъра, трябва да оставя мръсните си обувки отвън, т.е. да забравя за всички афекти, болки и рани, които нося. На сцената винаги се чувствам така, сякаш нямам тяло, а само душа. Щом сляза от нея, за кратко не помня нищо.

- Участваш в хитовия спектакъл на Камен Донев „Лекция №2 за всеобщата просвета“. Какви са впечатленията ти от него, що за човек и актьор е той?

- Да работя с Камен Донев, дори само да го наблюдавам, е огромна чест. За мен той е гений в българското изкуство. Уникална личност, от която искам да се уча. Изпитвам огромно уважение към него. Помня, че преди да се запознаем, седях с гръб към отворената врата на гримьорната, през която постоянно минаваха хора. Но когато Камен влезе, интуитивно разбрах, че е той и се обърнах. Присъствието му е много силно, хората буквално се влюбват в него. А колко много ни кара да се смеем зад кулисите...

Иначе, моето присъствие в спектакъла е скромно - аз съм асистент на Камен заедно с Никола Боев, който ме покани да се включа в представлението. Двамата сме облечени в ученически престилки, пренасяме реквизита и сме на щрек, ако на сцената има спешна нужда от нещо.

- Камен Донев наскоро изпрати открито писмо до медиите, в което се изказа много остро срещу критиците си. Според теб, беше ли правилна позицията му?

- Камен Донев никога преди това не си е позволявал да каже каквото и да било срещу хората, които го оплюват, често, без дори да са гледали спектаклите му. Самите те са прекалявали с негативизма, а това е много грозно, особено, когато се прави от колеги, от хора на изкуството. Да, Камен използва груби думи в писмото си, но те не са му присъщи, т.е. можете да си представите какво ги е предизвикало. Онези, които познават творчеството му са наясно, че той е професионалист, винаги пълни залите и след спектаклите му хората са на крака.

- От малка участваш в музикални фестивали и конкурси. С кои звезди си се срещала? 

- Когато бях на 11-12 години, гледах Лили Иванова в родния й Кубрат, където тя изпя няколко песни. Много исках да се запозная с нея и да си поговорим за музика, но това се оказа невъзможно – организаторите раздаваха дискове с автографи, но прекият достъп до Лили беше затворен. Като дете това много ме засегна, толкова много исках да се докосна до нея!

- Освен музиката и театъра, имаш ли друга страст?

- Ездата е моята страст, но за съжаление не мога да я практикувам често, защото имам операция на коляното. Преди време се снимах в реклама на конна база, разположена високо в планината. Бях с моя приятелка – тя си избра едно малко конче, а аз се спрях на чистокръвен жребец, висок над 2 метра. Оставиха ни да яздим няколко часа сред планинската красота. Това беше най-дивото и най-прекрасното ми приключение!

- Спомена операция на коляното, да не би да си падала от кон?

 - Не, пострадах по най-нелепия възможен начин, в час по физическо. Играехме любимото ми Дунавско хоро, когато си усуках коляното. Паднах и започнах да крещя от болка, съучениците ми се стреснаха – някои плачеха, други се смееха. Цирк! Оказа се, че имам разкъсване на коленни връзки, раздробяване на хрущял и извадена капачка. Още на следващия ден ме оперираха, сложиха ми шина и ми забраниха да излизам от къщи. Беше нетърпимо, защото съм свикнала постоянно да ходя, да тичам, да пътувам, да бъда с приятели. Затова един ден просто махнах шината, сложих я в една бохча, която използвах вместо чанта, метнах се на автобуса и отидох да видя съучениците ми.

- Как си представяш бъдещето?

 - Бих искала да създам спектакъл с театър и музика, защото това са нещата, които ме правят истински щастлива. Театърът е моят дом, а музиката - моята душа. В момента градя основите и се надявам някой ден да осъществя мечтите си.