Вътрешният министър отговори на критики за назначаването на Рашков като главен секретар на МВР

Вътрешният министър Даниел Митов отговори на критики за предложението главен комисар Мирослав Рашков да бъде назначен за главен секретар на МВР.

По думите му само няколко часа след като министър-председателят Росен Желязков обяви намерението на кабинета да предложи главен комисар Мирослав Рашков за главен секретар на МВР, в социалните мрежи и по определени медии са се развихрили псевдоанализи, несръчни упражнения по кадруване и разбирачи, впуснали се в клеймителни оценки. Познат сценарий – щатните недоволници, завърнали се от летните почивки, побързаха да си намерят ново знаме за септемврийските си протести. Актьорите са същите – левичарите от ППДБ.

"Този тип мислене прилича на политическа халюцинация. Мобилизира емоции и създава ясна разделителна линия „ние срещу тях“, но подменя реалния разговор за решения с митология за всемогъщи сенки. Колкото по-малко конкретни предложения има една политическа сила, толкова по-настойчиво говори за „патриархата“ като универсален виновник.
У нас същият механизъм се възпроизвежда в реториката на ППДБ. Техният „патриархат“ се казва Борисов и Пеевски. Във всяко назначение, във всяко управленско действие, те виждат „дългата ръка на задкулисието“. Няма значение кой е кандидатът, какъв е неговият професионален път, какви резултати има зад гърба си – обяснението е винаги едно и също. Това вече не е критика, а изграждане на конспиративна рамка, която измества реалния дебат", пише Митов.

"Показателен е примерът с предложението главен комисар Мирослав Рашков да бъде назначен за главен секретар на МВР. Вместо дискусия за компетентността му и за нуждите на системата, реакцията на ППДБ беше предсказуема: „това е човек на Пеевски“. Така професионалист с дълга биография, служил и израствал в кариерата при различни ръководства на МВР, бе превърнат в „заговорник“. Без факти и аргументи – единствено чрез политически рефлекс. Това вече не прилича на политика, а на театър на подозренията.
Проблемът на тази стратегия е, че тя дава краткотраен ефект. За някакъв ограничен кръг симпатизанти може да е успокоително да вярват, че има един-единствен злодей, от когото произтичат всички беди. Но за обществото като цяло този стил на говорене бързо започва да звучи кухо. Хората очакват конкретни решения за сигурността, икономиката и институциите, а получават обвинения, които приличат повече на фантазии, отколкото на анализ", пише още вътрешният министър.

"В крайна сметка политиката не може да се гради върху постоянни митове за „всемогъщи врагове“. Държавата се управлява с реални политики, компетентни кадри и отговорни решения. И когато едната страна предлага професионализъм, а другата – маниакално натрапване на колективни халюцинации, обществото рано или късно различава кое е реалност и кое – удобен мит", завършва поста си той.