Във време на криза: Шефове на болници получават стотици хиляди левове!

952 000 лв. е общата сума на възнагражденията по граждански договори, които е получил шефът на болница “Св. Екатерина”. Това обяви доц. Васил Пандов - началник на кабинета на здравния министър Асена Сербезова. Разкритието бе направено, докато министърката обявяваше резултатите от проверка на задлъжнелите болници. Директор на болница “Св. Екатерина” е проф. Генчо Начев.

600 млн. лв. са общите задължения на държавните болници към 31 март 2022 г. на базата на междинните финансови отчети. Просрочените плащания са 113 млн. лв. Става дума за 65 търговски дружества, от които 62 са лечебни заведения за болнична помощ.

“Тези болници се финансират преди всичко от нашите здравни осигуровки. Това са болниците на българските граждани. Днес няма да коментираме професионалните качества на отделни лекари, които заслужават адмирации за това, което са постигнали като професионалисти, а ще коментираме как се ръководят лечебните заведения. Здравеопазването е надпартийно, то няма цвят и не би следвало да има какъвто и да е политически привкус”, обясни Сербезова.

За изминалите 6 месеца инспекторатът към министъра на здравеопазването е извършил 64 проверки. Вътрешен одит към министъра на здравеопазването пък направило 71 проверки.

Проблемът за корупцията в здравеопазването е особено чувствителен, защото става дума за здравето и живота на пациентите, на нашите близки, деца, родители, роднини, коментира началникът на кабинета доц. Пандов.

В “Св. Екатерина” за последните 10 години е направена една проверка от вътрешен одит, обясни проф. Сербезова. Според сегашната проверката в болницата не е изградена изцяло действаща система за финансово управление и контрол, като не е актуализирана в съответствие със закона за финансово уравление и контрол в публичния сектор.

Не са определени критерии за оценка на служителите и разпределение на допълнителните възнаграждения. При проверка на сключените граждански договори се установи, че за периода от 1 януари 2019 г. до 30 април 2022 г.

85,3% от всички изплатени възнаграждения по граждански договори са изплатени на изпълнителния директор. Общата сума е 952 000 лв. През 2019 г. са 362 000 лв., през 2020 г. - 226 000, през 2021-а. - 258 000, а за 2022-а - 105 000 лв., издиктува сумите доц. Пандов.

Гражданските договори са сключени за извършване на медицински услуги - ръководител на екип, за извършване на кардиохирургични операции, избор на екип и др. “Само по себе си това не е нарушения. Конкретни нарушения обаче според вътрешния одит, че гражданските договори са за период на действие от 3 години, това по своя характер представляват трудови договори. При вземане на решение за сключване на договори от Съвета на директорите с изпълнителния директор е гласувал сам за себе си. Два от договорите влизат в сила със задна дата, преди решението на съвета на директорите”, уточни доц. Пандов.

За Онкохематологията в София е сезирана прокуратурата. Там има брак на скъпоструващи лекарства, като през 2021 г. те са 178 000 лв.

Вътрешният одит на МЗ показал, че в “Пирогов” са сключени 1057 договора за 5 години, като плащанията са извършени, без да се спазва поредността на постъпването на фактурите. Имаме привилегировани и низвергнати кредитори, обясни доц. Пандов. Друга проверка показа, че в общината в Царево има скъпо медицинско оборудване, което е собственост на “Пирогов”, заради намерение там да открива медицински център. Ръководството обаче не си прибира оборудването, а общината няма ангажимент да го пази.

Окръжната болница в Пловдив стопанисва имот от 89 декара. Проверката показала, че общината го актувала през 2012 г. като общинска собственост. 10 години различните ръководства не защитават имота, който стопанисват. Едва наскоро са внесли иск в съда.

В Многопрофилна болница “Д-р Иван Селемински” - Сливен, проверки констатирали нарушения в областта на обществените поръчки и през 2019, и през 2020 г.

“Там има публичен скандал за лечението на новородени в отделението по акушерство и гинекология. Крайниците на децата се връзват под формата на кръст”, уточни доц. Пандов. Ръководството на болницата във вътрешния си правилник е утвърдило възможността децата да бъдат “фиксирани” по този начин. При изненадваща втора проверка 3 месеца по-късно през деня вързани са били само децата,на които се правят вливания - в съответствие с медицинския стандарт. Инспекторите обаче се върнали отново по-късно, когато отново открили и други “фиксинрани”, разказа доц. Пандов.

В Университетска многопрофилна болница “Канев” в Русе са назначавали на граждански договори със заплата 3500 лв., което годишно надхвърля минималните прагове от 30 000 лв. Пак там през 2021 г. има 12 нарушения за избор на екип. Например са платили за избор на екип, а са извършили избор на лекар.

В Александровска болница и “Пирогов” са назначени прокуристи за стабилизиране на финансовото състояние.

“Още с влизнето се натъкнахме на фрапантни резултати за растящи дългове. Тревогата в “Пирогов” е, че за година дълговете са нараснали от 9 на 16 млн. лв. и те са към доставчици на лекарства. Засипани сме от писма на кредитори. В “Александровска” искат да си помогнат, а в “Пирогов” няма опити да се спаси финансовото състояние, обяви прокуристът на болницата Пламен Милев. Въпреки дълговете в “Пирогов”пускали поръчка за канцеларски материали. За година надхвърляла 1 млн. лв.

От Министерството на здравеопазването съобщиха още за нарушения в регионалните здравни инспекции. Когато можеше да се доставят антигенни тестове и лични предпазни мерки без процедури по Закона за обществените поръчки, масово РЗИ правели поръчките без прозрачност и отчетност. Нямало информация за договорите. Единичната цена на антигенен тест например варирала от 3 до 18,50 лв. Първенството по скъпотия държала РЗИ-Смолян. Инспекциите не са изпълнявали и указанията на МЗ да съставят актове за предоставяне на тестове на болниците. (24часа)

“Набляга се на финансовата дисциплина. Нямало изградена цялостна система за финансов контрол. Има изградена, въпросът е, че не е актуализирана във връзка с новия закон за публичните предприятия. И за какъв финансов контрол става дума, когато аз съм поел болницата с 10 млн. дълг в падеж, т.е. просрочени задължения, а болницата в момента няма нито една стотинка просрочени задължения и има 10 милиона в сметки по банки, с които мога една година и 13 месеца да плащам заплати, без да работи никой”. Така коментира за “24 часа” изнесената от Министерството на здравеопазването информация за проверките в “Св. Екатерина” директорът на болницата проф. Генчо Начев.

През този период болницата е инвестирала 28 милиона собствени средства за модерни апаратури и иновативни технологии. “За каква финансова дисциплина говорим?!”, възмути се проф. Начев.

Като голяма похвала пък определи изнесените данни за получените от него пари по граждански договори. “Това е голяма похвала, защото това не са публични средства. Това са средства от пациенти, които избират аз да ги оперирам. Вие, ако искате да оперирам баща ви, аз да кажа - не може, така ли. Първо, имам разрешение от министъра да извършвам такава дейност.

Второ, имам договор с председателя на Съвета на директорите. Трето, хората плащат по наредба 2, аз не си измислям цените. Тази наредба е отвратителна, не е правилна, но това е наредбата. Аз ако съм, ще я променя веднага. Погледнете колко малко други граждански договори имам, които се плащат с обществени средства, защото това са средства на болницата, които са публични. Значи аз пестя парите на болницата. От тези пари, които аз съм получил, болницата е получила също. Един път на екипите е разпределено, един път и болницата е получила. И това не са публични средства, така че това е голям плюс за мен”, каза още проф. Генчо Начев.

“Както проф. Иван Поромански, така и уважаваният от мен проф. Генчо Начев са специалисти в своята област. Не един и двама са пациентите, които са спасили. Но тук става ясно, че коментираме какви са като ръководители на болници. По отношение какви действия ще бъдат предприети като кадрови промени, ще бъдете своевременно информирани”, каза министър Асена Сербезова.

Тя обясни, че проверяват това, което се случва с нашите здравни вноски. Източниците за сигналите пък били най-разнообразни - от служители, които работят в болниците, студенти, пациенти. Голяма част от проверките са предоставени на прокуратурата, Комисията за предотвратяване на корупцията, ДАНС, Агенцията за държавна финансова инспекция, НАП.

На въпрос дали ще остане министър, ако ѝ предложат, Сербезова каза, че ще коментира, когато има конкретика. Според нея обаче правилата трябва да бъдат такива, че да няма значение кой конкретно е министър.