Вечер в памет на поетесата Ваня Петкова организират в Първомай
Един ден ще отлетя на Сириус, откъдето съм дошла, разказва за писателката нейната дъщеря журналистката Оля Ал-Ахмед
Поетична вечер в памет на голямата българска поетеса Ваня Петкова организира община Първомай на 20 май в Ритуалната зала на градчето. Тя е в рамките на Майските културни тържества в Първомай. Тази година се навършват 75 години от рождението на Ваня Петкова и 10 години от нейното "отлитане на Сириус". Това е нейното название на завършека на земния живот - „Един ден ще отлетя на Сириус, от където съм дошла...", разказва нейната дъщеря известната журналистка и преводач от руски, арабски и английски Оля Ал-Ахмед.
Близо до Първомай, в село Езерово се намира къщата на поетесата, където е изложена цялата й семейна история. По нейно желание семейството й я превръща в символичен "Музей на нейното творчество и личност".
Поетичната вечер, организирана от община Първомай, е първата проява за тази година в памет на поетесата. Едно малко и скромно начало, което ще бъде последвано с голям концерт през есента в столицата.
Поетичната вечер в Първомай ще бъде съпътствана и от изложба на нейния внук Джоузеф Ал-Ахмед.
Ваня Петкова заедно с големия руски поет и писател Булат Окуджава
Ваня Петкова е родена на 10 юли 1944 г. в София. Литературният ѝ дебют е през 1959 г., когато публикува есе и стихотворение във вестник „Средношколско знаме“. През 1967 г. Петкова завършва специалност славянска филология в Софийски университет. През 1974 – 1975 г. специализира испански език в Института за чужди езици „Хосе Марти“ в Хавана. Между 1966 и 1968 г. работи като редактор в списание „Славейче“, а от 1970 до 1973 г. като редактор във външния отдел на вестник „Литературен фронт“. Преводач в българското посолство в Хартум през 1969 – 1970 г. През 1968 г. под нейно съставителство излиза антологията „Съвременни арабски поети".
Освен талантлива поетеса Ваня Петкова е преводач от руски, украински, арабски, арменски, сръбски, испански и френски език. Нейни стихове са преведени на 13 езика, включително на японски и на арменски език.
Писателката прекарва последните 9 години от живота си в китното родопско село Езерово. Именно там са написани последните литературни шедьоври на талантливата и уникална българска поетеса. В Родопите Ваня приема името Хатидже Садик. Къщата-музей е в самото начало на селото с паметна плоча, дарена от Община Първомай.
