Величие! Японският Марадона започва своя 35-ти сезон на 53 години

Легендата Зико му стиска ръката и го поздравява, а Казуйоши Миура не успява да сдържи сълзите си

Топ
15:38 - 14 Януари 2020
1072
Величие! Японският Марадона започва своя 35-ти сезон на 53 години

Възрастта не е порок, не е и пречка. Стига да можеш, стига и да искаш, разбира се. Е, в спорта е малко по-различно, тъй като е важно и състоянието на тялото, не само на духа. Месец преди да навърши 53 години, Казуйоши Миура ще продължи да играе футбол на професионално ниво. Японецът подписа договор с местния ФК Йокохама. Това ще бъде неговият 35 сезон като професионален състезател - най-възрастният действаш в момента в света!

Все още 52-годишният нападател удължи договора си с клуба, с който през изминалата година спечели промоция за елита, с още един сезон. Миура се подвизава във ФК Йокохама от 2005 година, като единственото му прекъсване е за кратко отдаване под наем в австралийския Сидни, където изигра 4 мача през 2005 година. През останалото време той защитава честта на настоящия си клуб, за който изигра 273 мача и отбеляза 27 гола.

За него красноречиво говори и статистиката - близо 40 000 игра, което е равносилно на 27 дни непрекъснат футбол. За това време той е вкарал 221 гола, прибавяйки към тях и 58 асистенции. И никога не е получавал червен картон.

Откъде тръгва всичко и с какво е по-специална кариерата на Миура?

Роден е на 26 февруари 1967 г. в Шизуока. Миура се увлича по футбола още в ученическа възраст. По това време обаче Страната на изгряващото слънце е далеч от професионализма и през 1982 г. Казуйоши решава да напусне гимназията, за да замине за Бразилия с надеждата да изкарва прехраната си с футбол.

Нападателят прекарва 4 години в школата на Ювентус (Сао Пауло) и през 1986 г. стига до първи контракт не с кой да е, а с гранда Сантос - клубът на Пеле и на Неймар. С екипа на „черно-белите“ обаче Миура записва само 2 срещи и малко след това преминава в Палмейрас. С „прасетета“ участва на Кирин Къп в родината си, където бразилският тим е специален гост.

Младокът обаче не успява да пребори огромната конкуренция и изпитва проблеми с адаптацията, тъй като живее в общежитие и често става обект на расистки обиди. Въпреки това японецът не се предава и решава да натрупа опит в по-скромни отбори като Мацубара и Клуб до Бразил.

Първото по-сериозно признание за Казу е с екипа на XV де Жау, когато е определен на трето място в идеалния отбор на сезона на Кампеонато Паулиста на позицията на ляво крило. Най-запомнящ се е победният му гол срещу Коринтианс, след който на първите страници в местните вестници е наречен „Карате-кид на футбола“. След добър сезон в XV де Жау става част от Коритиба и през 1989 г. помага на тима да спечели Кампеонато Паранаензе за първи път от три години. По време на почивката между полувремената в мач с Фламенго, легендата Зико стиска ръката на младия Миура - с думите „Браво!“ Миура се разплаква при срещата с идола от детството си.

След още един, отново кратък престой в Сантос, Миура решава да се върне в Япония. През 1990 г. местната лига вече има полупрофесионален статут, а Йомиури, с които Миура подписва договор, са собственост на едноименния вестник. С натрупания опит в Бразилия Миура бързо става любимец на феновете и помага на тима да спечели две поредни титли на лигата.

При създаването на професионалната Джей Лига Йомиури е преобразуван в Токио Верди и продължава доминацията си на местната сцена. Миура е избран за капитан на отбора и с 20 гола заслужава да бъде избран за футболист на годината в Япония и най-ценен играч в първото издание на лигата. Верди безспорно е най-силният тим в страната, като печели два пъти първенството, три Купи на Лигата и Купата на Императора.

За Верди Кавазаки, както се нарича днес клубът, нападателят записва 192 мача, в които 100 пъти пронизва противниковите врати.

През 1993 година той е голмайстор и избран за MVP на първия сезон на Джей Лигата, а името му се забелязваше до това на звезди като Гари Линекер и Зико.

Казуйоши бързо печели славата на "марков играч" на Джей Лигата със своята нестандартна техника и отпразнуването на голове в бразилски стил със станалия популярен "Казу танц". След като печели всичко възможно, нападателят се отправя към ново предизвикателство – италианската Серия "А".

През лятото на 1994 г. Миура преминава под наем в Дженоа, а спонсорски фирми плащат заплатата му. На Апенините обаче нападателят се контузва още в дебюта си срещу Милан, а единственият му гол е при загубата с 2:3 в дербито със Сампдория.

Въпреки че престоят му в Европа се проваля, Миура продължава да е титуляр във Верди и националния отбор на Япония. Казу отбелязва 55 гола с националната фланелка, която защитава в 89 двубоя.

По това време той е със статут на супер звезда. Пробивайки си път в в отбора през 1990-та, Миура вкара първия си гол за самураите две години по-късно - при победа с 4:1 над Северна Корея за Купата на династията. Казу става основен фактор в националния отбор, отбелязвайки 16 гола в 16 мача през 1993 година - рекорд, който самият той ще подобри четири години по-късно, когато вкарава 18 попадения в 19 срещи.

За съжаление така и не успява да играе на Световно първенство - друга негова голяма мечта, а и на всеки един професионален състезател.

През 1994 г. Япония не успява да се класира след загуба в плейофите. Четири години по-късно треньорът Такеши Окада оставя Миура извън състава. В квалификационния цикъл Казуйоши нанизва 14 попадения и решението на Окада е прието, меко казано „спорно“. Единственият трофей на Миура с националния отбор е титлата в Азиатските игри през 1992 г.

През 1999 г. Миура предприема втори опит да заиграе в Европа, като преминава в Динамо Загреб. За един полусезон нападателят не успява да вкара в 12 срещи и бързо се прибира в Япония, този път с екипа на Киото Пърпъл Санга.

През 2000 г. отново е избран за най-ценен играч за сезона и става първият футболист със 100 гола в историята на Джей Лигата.

Годините обаче минават и за Миура е все по-трудно да се бори с по-младите играчи за място в състава. Между 2001 и 2005 г. играе с променлив успех за Висел Кобе, но за четири сезона не спечелва нито един трофей.

Приключенията не свършват дотук. В началото на 2005 г. Миура подписва с втородивизионния Йокохама, а месеци по-късно е даден под наем във ФК Сидни. С австралийците играе на Световното клубно първенство и вкарва 2 гола в А-лигата. След завръщането си в Йокохама става играещ помощник-треньор и помага на тима да спечели промоция в Джей Лигата. През 2007 г., на 40-годишна възраст, е избран да играе в Мача на звездите за отбора на Изтока и според специалистите се справя учудващо добре.

„Той е боготворен като Марадона. До голяма степен това се дължи на начина, по който започна кариерата си. В Япония часовете тежка работа и преодоляването на трудностите са на особена почит“, коментира журналистът Шон Керъл, занимаващ се с японски футбол.

През 2012 г. Казуйоши решава да се пробва във футзал, като играе за националния отбор на Япония на Световното първенство в тази разновидност на футбола, където достига 1/8-финал. Записва мачове и за тима на Есполада Хокайдо.

Пет години по-късно, през март 2017 г., 50-годишният Миура става най-възрастният голмайстор в историята на футбола, подобрявайки рекорда на Сър Стенли Матюс - легендарният англичанин. Той се разписва при равенството 1:1 на ФК Йокохама с В-Варен Нагазаки.

Това е и последният засега гол в кариерата му, като за последните 2 години Казу се появи на терена в 12 срещи. През изминалата 2019 г. Йокохама спечели промоция в Джей Лига 1, което мотивира Миура да преподпише за още година.

„Ще направя всичко по силите си да помогна на Йокохама да остане в елита“, споделя футболистът. – „Страстта ми за футбол не се е променила откакто станах професионалист на 18. Даже усещам, че нараства“, допълва Миура в интервю малко преди 52-рия си рожден ден.