СЛЕД 10 ГОДИНИ ТИШИНА : Вампила атакува с брутално открито писмо, което разтресе хайлайфа

След повече от 10 години отсъствие култовият дует Кристина и Константин Вампила се появява отново. През 90-те те промениха българската сцена - мода, музика, естетика, провокация. Създаваха сценични визии за Азис, Глория, Есил Дюран, Каризма и още десетки звезди. После изчезнаха. Днес живеят далеч от шумотевицата - в собствен свят, „където сенките и светлината танцуват заедно”.

„Сцената се превърна в пазар на егото. Намерих истинската си публика - вятъра и дърветата”, казва Кристина пред „Актуален глас”. Константин допълва: „След 25 години под прожекторите исках само свобода от фалша и посредствеността.” Двамата не крият разочарованието си от днешния медиен пейзаж: „Риалити форматите превърнаха човешката душа в стока. Показват не живота, а деградацията му, украсена със спонсорски лога”, казва Константин.

„Трагично е, че талантът вече не е условие за известност. Достатъчно е да крещиш по-силно от другите”, добавя Кристина. В края на интервюто те споделят части от отворено писмо, адресирано до „всички, които още вярват в изкуството“: „Не приемайте евтиния блясък за светлина. Не бъркайте славата с любовта. Създавайте, дори когато никой не ви гледа. Тогава сте най-близо до Бога.“ Константин подготвя мистичен роман – „Божиите шахти“, който разказва за тайната подземна София и алхимията на гъбите. "Божиите шахти" е несъмнено капиталният творчески труд в живота ми.

Създаването му ми е коствало десет изпълнени с изследвания на мистериите години. Със сигурност разказваната в него история ще е последната за мен, чието действие се развива в София, и отразява реално нейните потайности, ъндърграунда ѝ, и трудно достъпните ѝ центрове на окултизма и сектантството”, разкрива Константин. Кристина основава Фондация „Творческо спасение“, посветена на подкрепа на авангардни и неразбрани артисти. „Създадох Фондация "Творческо спасение" и като основателка се посветих на подпомагането на български творци, писатели и автори, които са авангардни и нестандартни за България”, казва тя. „Днешните инфлуенсъри? Позьори, гротески, марионетки, които пляскат със самочувствие и комплекси едновременно. Те продават егото си на килограм и наричат това „влияние“. Всичко е перука, филтър и театър – иронията е, че вярват, че някой всъщност ги гледа. Обикновено ексхибиционисти по призвание, носещи пълен актив от комплекси, които обгръщат като черен воал. Те продават себе си като стока, но всъщност са само ЕГОистични, танцуващи циркови клоуни и чудовища пред екрана, вкопчени в аплодисментите на тълпата, която така или иначе не вижда нищо истинско”, продължава Кристина.

Попитани дали биха участвали в риалити шоу, двамата избухват с цитати, които ще останат. Кристина: „НЕ! Категорично не. За мен това е загуба на самоличност. Деперсонификация. Не искам да бъда част от банда убийци, събрана като в извратен роман на Агата Кристи - готови за ритуално убийство на културата.“ Константин: „Не бих жертвал и секунда за чуждите полюции. Видял съм звезди, които пропадат и гаснат в бездната, за да разбера, че мракът, хармонията и тишината са по-истински от истерията на егото. Да се покажа в риалити би било като да покажа олтара си на пазара.

Ако някога се появя там, това няма да е риалити, а метареалност - ритуал на духа, където камерата не снима, а прозира. Истинското участие е вътрешно - във великото риалити на Съзнанието, където Бог е зрителят и актьорът едновременно. Както казва Хераклит: „Характерът на човека е неговият демон.“ Бих участвал само там, където тази искра се разгръща в светлина — пред очите на Вечността, не на публиката.“ Кристина:

„Скъпи инфлуенсъри на вечността, вие светите с батерии и угасвате при изгрев. Блясък без смисъл, кадър без душа. Някога звездите пееха, вдъхновяваха. Днес продават чай за детокс и код за отстъпка. Музата ви е спонсор, сцената - сторита с филтър. Вашата публика не слуша - скролва. Вашите думи не значат - мигат. И все пак сте богове - на празното, в храм от лайкове и силикон. Не ви мразим. Просто ни е жал. Истинските звезди не търсят прожектор - те горят отвътре.“

Константин: „На заслепените от собствената си светлина няма смисъл да се пише. Отвъд славата няма нищо - само мрак, страхове, егоцентризъм, океан от изгубени души. Всички вървим към едно и също място - Смъртта. Но докато дишаме, дори един искрен жест е по-силен от всички пирамиди. Само светлината, която не изгаря, може да спаси.“