Велики футболисти, които никога не играха на мондиал (част I)

В 92-годишната история на Световната купа е имало големи звезди на световния футбол, които са блестяли ярко на други сцени, но никога не са могли да играят в този турнир. Предлагаме ви първата част от 30-те играчи, които са понесли тази съдба.

Голямата приказка, каквато е Световната купа, включва фантастични, приятни и запомнящи се пасажи, като няколко от тези, които Катар 2022 ни предостави, но и някои мрачни, тъжни и носталгични, като този, който ще разкаже тази история.

В съзнанието на феновете на мондиалите завинаги ще останат имената на Едисон Арантес де Нашименто - Пеле, Боби Чарлтън, Диего Марадона, Франц Бекенбауер, Зинедин Зидан и други, които увеличиха своята футболна визитка благодарение на подвизите, които постигнаха на този турнир.

Има обаче и други велики играчи, които, въпреки че принадлежат към елита на своите епохи, никога не са успели да пренесат своя блясък на Световното първенство по футбол.

30. Райън Гигс - Уелс

Човек, който в 24-годишната си кариера е носил само две фланелки - тази на Манчестър Юнайтед и на националния отбор на Уелс. С "червените дяволи" той спечели абсолютно всичко и се превърна в легенда. Със страната си обаче беше точно обратното и той така и не успя да се наслади на успех, като например участие на Световно първенство. Като треньор той изведе Уелс до Катар 2022, но юридически проблеми го принудиха да подаде оставка, така че мечтата му все още не е осъществена.

29. Алберто Спенсер - Еквадор/Уругвай

Епохален нападател, признат от IFFHS (Международната федерация по футболна статистика и история) през 2004 г. за 20-ия играч на века в Южна Америка, който блести с екипа на Пенарол. Имал е особеността да играе за националния отбор на Еквадор, а също и за Уругвай, дори е редувал двата тима през 60-те и началото на 70-те години. Въпреки това Еквадор играе на първото си световно първенство чак през 2002 г., а с Уругвай не е разглеждан като опция за Англия 1966 г. - единствената опция, с която е можел да бъде повикан за периода, в който носи фланелката на Гара Чаруа.

28. Абеди Пеле - Гана

Истинското му име е Абеди Аю и през 90-те години на миналия век е награждаван три последователни години като най-добър африкански футболист в света. На клубно ниво той се докосва до небосклона, когато е част от Олимпик Марсилия, с който печели Шампионската лига през 1993 г. - единственият френски отбор, постигнал това досега. За съжаление, той живееше във време, когато Гана можеше само да мечтае за класиране на Световното първенство - мечта, която беше постигната едва през 2006 г.

27. Ладислао Кубала - Унгария/Испания/Чехословакия

Унгарец по рождение, легенда на Барселона и с изключителна кариера във футбола. Той олицетворява любопитен случай в историята на този спорт, тъй като е играл за три национални отбора - Чехословакия, Унгария и Испания. Любопитно е, че е играл най-малко за родната си страна. Можел е да участва на Световното първенство през 1962 г. в Чили, но не успява поради контузия.

26. Бил Фулкс - Англия

Истинска легенда на Манчестър Юнайтед. Той е част от старинния отбор, известен като "Бебетата на Бъзби" - момчетата, които осигуряват на "червените дяволи" първия голям блясък, включително първата им Шампионска лига (по това време КЕШ). Той оцелява и при самолетната катастрофа, която отборът претърпява през февруари 1958 г. С екипа на Англия изиграва само един мач, през 1954 г., на 21-годишна възраст. Ако Алф Рамзи го беше взел под внимание, той можеше да бъде част от историческия отбор, спечелил Световната купа през 1966 г.

25. Ваел Гомаа - Египет

Той е еталон за египетския национален отбор, с който изиграва повече от 100 мача. Въпреки че спечели Купата на Африка през 2006, 2008 и 2010 г., той преживя период, в който за страната му беше невъзможно да се класира за Световното първенство: след участието си в Италия през 1990 г. "фараоните" се завърнаха на големия турнир чак в Русия през 2018 г.

24. Андрей Аршавин - Русия

Той имаше нещастието да блести ярко по времето, когато националният отбор на Русия не игра нито на едно световно първенство, т.е. в Германия 2006 и Южна Африка 2010. Не беше повикан и за Корея и Япония 2002 и Бразилия 2014, където беше много млад и съответно вече ветеран. Въпреки това той подари на феновете си незабравимо Европейско първенство през 2008 г. и много приятни моменти на клубно ниво, особено с Арсенал.

23. Ахмед Хасан - Египет

За да разберем значението на Ахмед Хасан като играч на египетския национален отбор, е достатъчно да посочим, че той е четвъртият футболист с най-много участия с фланелката на своята страна - 184. Многократен носител на Купата на Африка, той така и не разбра какво е да играеш на Световното първенство, за което неуспешно се опита да се класира през 1998, 2002, 2006 и 2010 г.

22. Казуйоши Миура - Япония

Легенда на азиатския и световния футбол, той е най-възрастният играч, който е играл професионално в този спорт. На 55-годишна възраст той все още е активен в третодивизионен отбор в Япония. Изживява дните на славата си през последното десетилетие на 90-те години. Има 89 участия и вкарва 55 гола за японския национален отбор, но е невероятно, че не е повикан за Световното първенство по футбол във Франция през 1998 г., когато е разгарът на кариерата му. Любопитно е, че дебютира с екипа на бразилския Сантос, тъй като е живял и има и националност на тази страна.

21. Давид Жинола - Франция

През 1999 г. легендарният Йохан Кройф стига дотам, че нарича Жинола най-добрия играч в света. През това десетилетие той блести с екипи на отбори като Пари Сен Жермен, Нюкасъл и Тотнъм. Той обаче има пряко влияние върху поражението на Франция, което я лишава от участие в САЩ 1994, и вече не е разглеждан за надпреварата на планетата през 1998 г., където страната му печели първата си световна титла.

20. Йън Ръш - Уелс

Споменаването на Йън Ръш означава да си спомним за Ливърпул от 80-те години, който спечели две европейски купи, както и множествотитли, Купи на Англия, Купи на лигата и Суперкупи на страната. Въпреки това трябва да се отбележи, че той е имал нещастието да пострада от липсата на известност на Уелс, което го е лишило от участие в Световното първенство по футбол.

19. Бернд Шустер - Германия

Своеобразна история, тъй като той изживява върха на кариерата си през втората половина на осемдесетте години с Барселона, а след това и с Реал Мадрид - период, в който вече не е смятан за националния отбор на Германия, защото се отказва от него през 1983 г., на 24-годишна възраст, поради разногласия с федерацията, съотборниците и тогавашния треньор Юп Дервал. Така той не е включен в единственото световно първенство, на което е можел да бъде повикан - Испания 1982.

18. Нолберто Солано - Перу

След участието си в Испания 1982 г. Перу не се завръща на Световното първенство по футбол до Русия 2018 г. Сред годините на тази епоха блести Нолберто Солано - футболист от голяма класа, който показа таланта си в английската Висша лига с отбори като Нюкасъл и Астън Вила. Солано преживя от първа ръка елиминациите за Франция 1998 г., Корея и Япония 2002 г., Германия 2006 г. и Южна Африка 2010 г.

17. Еваристо де Маседо - Бразилия

Към митичното поколение на Бразилия, което е двукратен световен шампион през 1958 и 1962 г., може да се причисли Еваристо де Маседо - играч, който може да седне на една маса с Пеле, Гаринча, Вава, Загало и компания, когато става въпрос за талант. Най-големият му грях обаче да не бъде взет под внимание е, че е играл за Барселона и Реал Мадрид. По онова време южноамериканските национални отбори не смятаха европейския футбол за синоним на качество, поради което Пеле никога не е играл на Стария континент.

16. Сами Хуупия - Финландия

Абсолютна референция за един от най-тъжните периоди в историята на Ливърпул, в който въпреки че успяха да спечелят Шампионската лига, далеч не успяха да се преборят наравно с останалите гиганти на Англия. Хуупия беше железен, силен защитник със страхотна "въздушна" игра. За съжаление на неговата кауза - Финландия, националният му отбор, за който той играеше в продължение на 18 години, все още не може да се класира за първото в историята си Световно първенство по футбол.

15. Фредерик Кануте - Мали

Това е просто: ако Кануте беше роден в друга африканска държава, той щеше да има шанс да играе на Световното първенство по футбол, защото Мали е един от националните отбори, членуващи във ФИФА, който никога не се е класирал за големия турнир. На клубно ниво Фредерик блести с екипа на Севиля, утвърждавайки се като чужденецът с най-много голове в този клуб и четвъртият най-добър реализатор в историята му.