Велислава Кръстева избухна към Морфов: Ти си насилник!

"Печелила съм битки и съм губила. И съм падала и съм ставала. Но винаги в открит бой. Очи в очи. В тази история очи няма. Или са скрити зад тъмни очила, или “бунтарски” къртят и дращят в малките часове на нощта. С правописни грешки. И с огромната претенция за някаква своя малка правдица. Че кой си ти, самопровъзгласил се за борец срещу една жена!? Кой ти дава право да нахлуваш и да дращиш. И после да се опитваш да размениш местата на жертва и насилник." Така емоционално без да споменава името на Александър Морфов пиарът на Народния театър Велислава Кръстева се обърна към режисьора, като публикува дълъг пост във фейсбук в неделя следобед.

Вече половин месец тече грозен скандал в Народния театър, след като на 29 октомври Александър Морфов надраска с надписи „Изчезвай“ вратата на кабинета на Велислава Кръстева, завеждаща „Връзки с обществеността“ в Народния театър. Режисьорът обясни, че било в знак на протест срещу „политически назначения на лица“ и срещу политическата пропаганда. Велислава Кръстева е дългогодишен медиен съветник на Ахмед Доган и на ДПС и бивш депутат от движението.

Директорът на театъра Васил Василев излезе с позиция, в която казва, че това е заплаха срещу достойнството на Кръстева и акт на дискриминация срещу личността ѝ. Днес Велислава Кръстева обяви, че няма да се подаде на натиска и да отстъпи, отправяйки риторични въпроси към Александър Морфов.

Ето и целия коментар на пиарката на Народния театър, който Lupa.bg публикува без редакторска намеса:

За сблъсъка с агресията и грубостта трудно се говори. Питат ме приятели, журналисти, журналисти-приятели защо мълча. Изговориха се тонове думи. Изписаха се. От едната страна, малко като Каравелов “ у нас не бият”, от друга страна, ако и аз съм поредната, която премълчи – насилието става норма. “Изчезвай” гърми в съзнанието ми вече втора седмица.

Случилото се с мен обиколи социалните медии и медиите въобще. Както за всичко у нас, всеки си има мнение. И това й е хубавото на демокрацията. На същата тази, дето й отбелязахме 33 години тези дни. Тези, с по-дългата историческа памет си спомняме онези дни, онези площади, онези надежди. Със смесени чувства. Защото издрасканото с ярост “изчезвай” заличава сякаш надеждата, че сме си научили уроците по толерантност, по демокрация, по заедност.

“Изчезвай”. Печелила съм битки и съм губила. И съм падала и съм ставала. Но винаги в открит бой. Очи в очи. В тази история очи няма. Или са скрити зад тъмни очила, или “бунтарски” къртят и дращят в малките часове на нощта. С правописни грешки. И с огромната претенция за някаква своя малка правдица.

Че кой си ти, самопровъзгласил се за борец срещу една жена!? Кой ти дава право да нахлуваш и да дращиш. И после да се опитваш да размениш местата на жертва и насилник. И защо?

Кой си ти, който организираш публичен линч? Извършваш опит за гражданско убийство? Някакво средновековно аутодафе?

Клеймиш и се гавриш с някого, с когото просто не си съгласен, не го приемаш, и искаш да го изчезнеш!?

За да получиш какво, което още не си получил? За да изчегърташ демоните си в мое лице? За да доведеш до органическа несъвместимост този иначе чудесен екип?

За да унизиш, накърниш, за да унищожиш. Ако това е житейска философия, много жалко. ...”среднощен бунтар” - не. Насилник.

Трудно се говори за насилието, но аз ще продължа още малко тук. За останалото си има съответното място и, слава Богу, ред и закон.
Не, не се чувствам ОК. Никак даже.

Но, тъй като ми е гласувано доверие от човека, заради когото поех тази задача, няма да отстъпя. Няма да се счупя.

Заради децата си, които се тревожат и близките, които ме обичат такава, каквато съм. Извинете за всичко това, което се случва. Заради всички жени, които ме подкрепиха и приемат всичко това с огромна тревога. Коя ще е следващата?

Заради всички колеги и приятели журналисти, артисти и режисьори, прекрасният ни екип в НТ и топлото им отношение, заради всички, които ми се обадиха с подкрепата си. Всички, всички. И заради тези, които се упражняват неуморно върху името ми в тези две седмици. Прости им, Господи, те не знаят какво правят. Защото днес съм аз, а утре?