Веничка Ерофеев – руският Чарлз Буковски
Циникът-ерудит днес щеше да празнува 82-я си рожден ден
Венедикт Василиевич Ерофеев е руски писател, известен с разкрепостения си език, сюрреалистичните си описания на баналната действителност и своя алкохолизъм, неразделна част от творчеството му.
На 24 октомври циникът-ерудит щеше да празнува своя 82-и рожден ден. Роден е през 1932 г. в с. Пояконда, Мурманска област.
Според Уикипедия най-прочутото произведение на Ерофеев е самиздатската постмодерна „поема в проза“ „Москва - Петушки“, написана през 1969-1970 година. Публикувана е за пръв път през 1973 г. в Израел, после – в Париж (1977) и чак през 1989-а – в СССР (списание „Вест“). Сходна е съдбата и на другите текстове на Ерофеев: те излизат първо в чужбина и чак в края на перестройката – в родината му.
Неслучайно Ерофеев често е сравняван с Чарлз Буковски: и двамата са отритнати от обществото и репресирани от държавата, сменят работа след работа и град след град, живеят сред народа, четат много, пият без мярка, пишат „нецензурно“, проникновено и иронично, нехаят за условностите, приживе се превръщат в култови автори.
През 1985 г. Ерофеев приема католицизма в храма „Св. Людовик“ в столицата.
Почива от рак на гърлото. Погребан е на Кунцовското гробище в Москва.
Всъщност, една от малкото книги за съветската действителност, станала широко позната и известна извън СССР, е именно „Москва-Петушки€
Нейният автор Веничка Ерофеев сам я определя като поема, макар и написана в проза. Той разказва историята на алкохолик интелектуалец, който пътува с влак от Москва до град Петушки, за да посети годеницата и детето си.
Според сюжета на романа, главният герой през цялото време е мъртво пиян, но това не е весело пиянство и в никакъв случай весело пътуване - "Москва-Петушки" е трагична история за живота на унищожен човек в нечовешкото общество на провалилата се съветска държава. Той обрисува всички аспекти на съветския живот с горчив хумор, откровеност и мнението на сноб и високообразован социален изгнаник, какъвто е бил самият Ерофеев.
"Москва-Петушки" се смята от мнозина и за учебник по руски нецензурен език.
