Седмицата: ГнЬетен бюджет с протест за Бъдни вечер ли?
Не е ясна откъде точно произхожда баш на Бъдни вечер на софрата ни все пълнени разни неща да са ни традицията. Постни, но яко гнЬетени (от натъпкани, наблъскани). Гньетем сухи чушки с боб, с ориз, с булгур. Гньетем зелеви, че и лозови сарми с ориз и праз. Голям праз пада под ножа надробен, нагньетен и в постната баница – тип зелник. А за десерт наблъскваме тиквеника, освен с главния си герой, и с много орехи и купища захар, че поне с тия неживотински протеини и скоростни въглехидрати да оцелеем до следващия ден – Коледа. Когато на Рождество, о, радостно чудо, ще се „родим“ – ще се наблъскаме тлъсто с преобладаващо свинския протеин. Може и гньетена пуйка с карантиите й, полегнала върху кисело зеле, нагньетено задължително с мас, та да не е някак си прекалено постно.
Е, в момента - още в центъра на коледните пости, гньетеното започна и на държавно-политическо ниво. Докато политпартийността си свива един на друг сармите, включително и „по президентски“ - уж държавнически, менюто се оформи като ГНьЕТЕН БЮДЖЕТ С ПРОТЕСТ.
4-5 все изборни години се пържихме ли пържихме с кой от кой по дашен бюджет – мазни пържоли на калпак за всеки, просто само да си ги пожелае и готово! А в момента протест по жълтите павета търси тъкмо през бюджета какво още може да се гньете, та да ни е широко бюджетно около врата.
Колкото на прасе преди заколение му е широко, ама това ще го разберем в следващите 4-5 години за сметка на работещите в името на „социалните блага“ отново в предизборно-изборната-следизборна кочина.
Ама така е, когато чрез същата тая кочина, трябва постоянно да сме в нагньетено положение. Да се пазаруват властови пържоли чрез избори, че е по-лесно, отколкото наистина да се упражнява власт чрез управление на държава. Да сядаме изборно на „пищна“ трапеза като за Коледа по няколко пъти в годината и да ни поднасят уж пържоли на тепсия. Без преди това (като за Бъдни вечер) чушките да сме си ги напълнили и сармите да сме си ги свили – бъднините да сме си пресметнали един вид все пак.
Това на бюджетен език, поне според работодателските съюзи – не според профсъюзите, дето у нас все повече обслужват не професионално работещите, а социално неработещите, звучи така: „Трябва да се откажем от изкушението да фиксираме конкретни размери в закони, а след това да пълним бюджета (да го гньетем, де) със силно надценени мерки“. Демек да пълним чушки с боб, без изобщо да сме си преброили боба, а най-вече да тъпчем на корем пържоли, докато държавата се оглозга и вече и за рагу не става. Само за курбан на протест.
