Весела Чернева: Ако изберем „ветокрацията“ като Унгария, ще платим висока цена

Отказът за прием на България в Шенгенското пространство може да засили антиевропейските настроения

Новини
13:58 - 09 Декември 2022
2238
Весела Чернева: Ако изберем „ветокрацията“ като Унгария, ще платим висока цена

Възможно е отказът за прием на България в Шенгенското пространство да засили антиевропейските настроения, особено ако политиците решат да минат по лесния път и да обясняват, че Брюксел ни е виновен и че ще наложим вето. Това би било голяма грешка. Ако България тръгне по този път, много лесно може да се озове в ролята на Унгария.

Това каза Весела Чернева, зам.-директор на Европейския съвет за външна политика и директор на офиса в София пред Bloomberg TV Bulgaria.

Унгарският модел на „ветокрация“ е да се налага вето на други политики на ЕС, за да постигнеш своето, въпреки че очевидно имаш проблеми с върховенството на закона. Това ще бъде за сметка на българските граждани, каза Чернева. По думите ѝ поведението на Унгария я поставя в изолация и я превръща „в препятствие по пътя на важните европейски решения“.

Унгария със сигурност ще плати рано или късно за това и за съжаление сметката ще бъде не за Виктор Орбан, а за унгарското общество.

Когато има достатъчно доказателства за тенденциите в България, особено по отношение на върховенството на закона и корупцията ще бъде възможно въпросът с приемането на страната ни в Шенген отново да бъде поставен, каза Чернева. Според нея по време на шведското председателство на Съвета на Европа, което приключва в края на юни, това е малко вероятно, като шансовете са такава стъпка да бъде предприета във втората половина на 2023 година.

И за България, и за Румъния, критиките на Австрия по отношение на опазването на границите и справянето с бежанците, ще изискват някакъв период,

за да се види как изглежда тази тенденция, добави събеседничката. Тя обясни, че е свършена много работа от българска страна в това отношение, но „една граница се пази най-добре от двете страни“ и в тази връзка сътрудничеството с Турция е ключово.

Критиките на Нидерландия към България, обаче, са свързани с „това какво правителство ще имаме, кога и какъв реформистки ред ще има то“, подчерта експертът. Нидерландският парламент трябва да има „достатъчно основание да смята, че за пръв път от 2011 насам, има дълъг период, поне една година, в който България има правителство, което иска да реформира съдебната система“.

„Реформите в съдебната система са заявената воля на голямото мнозинство от българските политически партии.

Така че да видим какво правителство ще има и дали ще успее да вкара този пакет, който, да не забравяме, отнема и полубожествената фигура на главния прокурор.

Ще има кой да го разследва. Това е голяма промяна. Неговата недосегаемост ще бъде прекратена. Започвайки от там как цялата ни система може да преследва висши политици и магистрати за корупция - това е всъщност това, което в момента не се случва“.

„Трябва да има реални действия, а не само заявки“, категорична бе Чернева. „Става дума за качеството на институциите в България. Това не учудва българина. Всички ние се възмущаваме от корупцията, от институции, които отвътре са превзети. Това не е някаква новина, а просто Нидерландия открито се обявява в ЕС против това.

Дипломацията ще трябва да разкаже на нашите партньори в ЕС, че наистина има сериозни намерения за промени в българското законодателство по отношение на корупцията и съдебната система, но това трябва да стане, когато такива действия се предприемат, категорична бе Чернева. „Само с дипломатически средства и обещания това няма да стане. Ние обещахме през 2007 година, че с помощта на Механизма за сътрудничество и оценка ще приключат тези реформи много бързо, но и до ден днешен този механизъм не е прекратен“.