ВЕСЕЛА КОЛЕДА!

Честита Коледа! На 25 декември, в България, а и в част от християнския свят се чества един от най-големите църковни празници – Рождество Христово или Коледа. Този свят ден в християнската религия и култура се свързва рождението на  Иисус Христос. То е описано в евангелията на Лука и Матей.

Те разказват за родителите на Иисус – Мария и дърводелецa Йосиф, потомък на самия цар Давид. Те пътували от град Назарет към град Витлеем, родното място на съпругa. Опитали се да отседнат в странноприемница, но не могли да намерят място и били принудени да пренощуват в една пещера край града, в която по онова време пастирите затваряли своите овце. Именно в тази нощ бил роден и младенецът Иисус. Според евангелията, на небето изникнала необикновена светлина и пред намиращите се наоколо пастири се появил ангел. Той им казал, че в тази свята нощ на света се е родил Спасителя и така те станали първите, които се поклонили на християнския Бог.

Според религиозните вярвания именно идването на Христос на земята дава началото на една нова ера в историята на човечеството. В нощта на Рождество почитта си към младенеца показали и трима източни мъдреци, които били привлечени от една изгряла на небето звезда, която светела по-силно и по-ярко от всички други.

Именно тези събития дават началото на празника, който днес наричаме Коледа. В България той започва още на предната вечер – Бъдни вечер. По улиците тръгват коледари, които тропат по вратите на къщите и пеят „Бог се роди, Коледо“.

В мига на Рождеството в небето пламнала необикновена светлина, явил се ангел, който съобщил на намиращите се наблизо пастири, че на света е дошъл Спасителят. Витлеемските пастири били и първите хора, които се поклонили на Исус. Младенецът Исус почитат и трима източни мъдреци, доведени във Витлеем от изгрялата над мястото на събитието звезда. С Рождеството си Христос донася частица от светостта на небесния мир. С неговото идване на земята се отбелязва началото на новата ера.

Според Новия завет, в мига на рождеството в небето пламнала необикновена светлина, явил се ангел, който съобщил на намиращите се наблизо пастири, че на света е дошъл Спасителят: „И рече им ангелът: Не бойте се, защото ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци. Защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос. И ето ви белег: ще намерите Младенец повит, лежащ в ясли. И внезапно се яви с ангела многобройно войнство небесно, което хвалеше Бога и казваше: Слава във висините Богу и на земята мир, между човеците в които е Неговото благоволение!“ (Евангелие от Лука, 2:10 – 14)

В Новия завет се твърди също, че витлеемските пастири били и първите хора, които се поклонили на Бога-Син. Младенецът Исус почитат и трима източни мъдреци, доведени във Витлеем от изгрялата над мястото на събитието звезда. Бог изпратил при Йосиф ангел, който му казал да избяга в Египет и по този начин се спасява малкия Исус (Евангелие от Матей, 2:13)

Макар да е свързвано с християнската религия и вярвания, Рождество Христово се отбелязва и от много страни, изповядващи други религии. В тях то се е превърнало повече като един вид светски празник, свързан с раздаването на подаръци. Въпреки различните им вярвания, хората навсякъде по света са започнали да възприемат Коледа като един ден, който сплотява и сближава. Ден, който ги прави дори и малко по-добри.

Рождество Христово се празнува на 6 януари от Арменската църква, а на 7 януари Коледа отбелязват Руската православна църква, Сръбската православна църква, Йерусалимската православна църква и манастирите на Света гора празнуват. Тогава Рождество празнуват и в Украйна, Грузия, Черна гора, Северно Косово, Босна и Херцеговина.

Според Речника на българския език, съставен от ИБЕ към БАН, „Коледа“ произлиза от латинската дума calendae – „първият ден от месеца“. Други разновидности на тази дума са: Ко̀ла̀да, Колѐдна, Колѐнда. На старобългарски названието е Колѧда.

Рождество Христово слага начало на ново летоброене. Създателят на новото летоброене, римският монах Дионисий Малки, изчислява, че Иисус Христос се родил на 754 г. от основаването на Рим. Рождество Христово е граница във времето и празник на празниците за християните.

В ранното християнство празникът Рождество Христово няма устойчива дата. Източните Църкви празнували това събитие на Богоявление (6 януари) още по времето на император Константин Велики, преди 336 г. В 3 век Ориген увещава християните да не го празнуват на този ден, като посочва, че на този ден праведният Йов и пророк Еремия скърбели (Йов 14:4; Еремия 20:14). Църковните отци от 3 и 4 век (св. Иполит, Тертулиан, Йоан Златоуст, Кирил Александрийски, блаж. Августин, Климент Александрийски) посочват 25 декември като исторически по-подходяща дата на Рождество Христово.

В Рим Рождество Христово се празнува през втората четвърт на 4 век, в Антиохия в 375 г. св. Василий Велики въвежда празника в Константинопол в 379 г., по други сведения около 377 г. по заповед на император Аркадий и внушението на св. Йоан Златоуст, а в 430 г. започват да го празнуват в Александрия, в Палестина около 7 век. Арменската църква празнува Рождество Христово на 6 януари. Първата църковна служба на празника се датира от науката в 5 век.

През 1968 г. Българската православна църква преминава към Григорианския или наричан още “поправен Юлиански” календар със специално “Послание до клира и всички чеда на Българската православна църква”. Оттогава църковните празници се празнуват по новия стил, а подвижните празници (Великден) се изчисляват според Юлиянския календар, т. е. по стар стил.

Григорианският календар се ползва в целия свят. Наречен е на папа Григорий XIII, който го въвежда през 1582 г. Предшественикът му – Юлианският календар, въведен в Рим през 46 г. пр. Хр и наречен на Юлий Цезар, довежда до разлика от 10 дни спрямо истинското астрономическо време и това налага поправката преди столетия.

На Рождество Христово имен ден имат всички, които носят имената Христа, Христо, Eмануела, Емануил, Емил, Християн, Ренета, Христиана, Кристиан, Кристиян, Кристияна, Кристиана, Христина, Кристина, Радостина.

Lupa.bg честити Коледа на верните си читатели, както и на всички именници. Бъдете здрави и нека сърцата и умовете да бъдат изпълнени само с радост!