Веско Маринов: В болницата осъзнах колко е страшна войната с коронавируса

"Вече съм съм във форма, напълно съм възстановен. От няколко дни вече съм на вълна оцеляване в моята професия. Оглеждам се, търся контакти, възможности. Онова, което все още мога да съхраня, да го направя. Иначе се чувствам добре. Говорим на другите “Внимавай, пази се, слагай маска, грижи се”, но си мислим сякаш болестта се отнася за други хора, не за нас. Аз бях така - имах чувството, че някак си няма да стигне до мен", сподели певецът Веселин Маринов пред "24 часа".

"Но вдигнах температура и заради всичките си близки, заради внуците веднага отидох да си направя тест. Той се оказа положителен. Веднага се изолирах, бях на домашно лечение, но на осмия ден вдигнах много висока и постоянна температура, заради което се наложи да вляза в болница. Тогава реално видях истината, страданието. Видях тази война и колко страшна е тя. Когато си на домашно лечение, мислиш, че болестта е като един грип, който ще мине бързо. За много от хората така минава наистина - особено за по-младите, без сериозни проблеми. Имам приятели и мои връстници, които също така минаха болестта - по лекия начин. Но за мен специално не беше много леко, не беше и кой знае колко тежко. Минах през 7-дневно болнично лечение, тежко беше онова, което видях около мен там", допълни творецът.

"Мога да напиша цяла книга за това какви герои са лекарите, сестрите, санитарите. Как като пчелички минават от човек на човек. Как управителите на самата болница и лекарите идват сутрин и вечер, следяха пациентите. Как санитарите на определен период минаваха да почистват всичко, да дезинфекцират. Как сестрите бдяха над всеки човек, а болните бяха в много, много стаи. Всички те - лекари, сестри, санитари, са невероятни хора. Аз не видях лицата им - те са така облечени с предпазни облекла и носят предпазни средства, че не можеш да видиш дори очите им", призна Маринов в своята изповед.

"Човек е такъв, каквото е времето. Знаете, че повечето от мъжете правим трагедия от едно вземане на кръв. Но когато му дойде на главата, няма избор - свиква с болката. Аз наистина бях шокиран от онова, което видях, от болните хора. Бях в една стая с Максим Минчев, с когото си говорих по телефона и след като излязох от болницата, а той беше в интензивното. Познавах го и отпреди, той е толкова духовит, такива шеги разказваше. Не можах да повярвам, че си е отишъл. Каза ми го един приятел в неделя сутринта - имах чувството, че става дума за някой друг, не за Максим. Аз говорих с него в петък, каза ми, че няма температура, че е много по-добре, че няма задух. Но... Ето това е тази болест - непредвидима. Много мои близки си отидоха от нея. В момента един мой служител е толкова зле, че не може да върви, не може да говори. Не знам как се заразих. В момента нямам никаква работа, опитвам се да оправдая разходите, които съм заложил още преди пандемията. Много пътувам, занимавам се и със странични неща, в същото време гледам да съхраня контакти с хора, с които ще правим концерти напред във времето. Правя по 10 000 км с колата на месец и срещам много хора, така че не мога да видя откъде и как се е случило", заяви още Веселин Маринов.

"Домашното лечение мина с антибиотик и с лекарство за разреждане на кръвта, пиех и витамини сутрин. Докато не влязох за болнично лечение, в което ми правиха венозни вливания на ремдесивир. Още на втория ден след започването на вливанията се почувствах здрав, толкова добре ми подейства. Имам вече антитела, ще имам няколко месеца, в които мога да съм малко по-спокоен. Но това не означава, че не нося маска. Вече съм много по-стриктен, по-предпазлив, по-дисциплиниран. Нямаше да е така, ако не бях постъпил в болницата. Имам познати, които и досега смятат, че заразата е конспирация, че е обикновен грип, че е създадена от фармацевтични компании. Случвало се е и на мен да ми минават подобни мисли, преди да се разболея. Но сега вече знам какво е и колко е страшно", завърши певецът, възпял родната полиция.