Виолета Гиндева : 5 години гладувах заради отказа да играя в "На всеки километър"

Вечната красавица на българското кино, любимка на всички българи, издъхна на 72 години навръх именния си ден на Цветница. "Черният ангел" остави сред себе си десетки паметни роли, с които десетилетия пленяваше сърцата на публиката.    

Виолета Гиндева остава категорично в челните редици на поколението златни актьори. И с основание. „Черният ангел” с магнетични очи е еднакво обичан и на театралната сцена, и в киното. Десетки са ролите на актрисата в  Народния театър „Иван Вазов”, „Сълза и смях”, театър „София”. Но образите й в киното са толкова ярки, че няма българин, който да не я помни в „Сватбите на Йоан Асен”, „Князът”, „Черните ангели”, „Иконостасът”. Извън нотите на киното обаче, актрисата обаче цял живот плаща данък за непокорното си сърце. Но пък напук на драмите в живота й, изгрява като любимка на публиката още с първите кадри на големия екран. Нарича себе си късметлийка и как не, като е имала редкия късмет да работи с режисьори от ранга на Въло Радев, Борислав Шаралиев, Вили Цанков и актьори като Апостол Карамитев, Стефан Данаилов, Йосиф Сърчаджиев, Черкелов. „Много съм взела от техните умения, от светогледа им, от виждането им в дълбочина.”, не крие учителите си актрисата.

Виолета се ражда в Сливен на 14 юни през 1946 година. Дъщеря е на известния професор марксист Панайот Гиндев, от който попива от девойка левите идеи и им остава вярна цял живот. Това обаче не означава, че е принудена да ходи по жарава и по време на соца. Бащата искал дъщеря му да поеме по неговия път, но момичето е обсебено от театъра още като ученичка. След като открива обява за конкурс за театралната школа в Двореца на пионерите, веднага се явява в уречения час. Попада в трупата на големият режисьор Асен Траянов. Така красавицата, заедно с Доротея Тончева и Мая Драгоманска поема завинаги по трънливия път на артиста. Завършва ВИТИЗ през 1968 година в класа на проф. Желчо Мандаджиев и проф. Гриша Островски. С балетна стъпка скача на сцената и на  театър „София”,  „Сълза и смях”, но Народният остава неин истински артистичен дом. В него темпераментната чаровница има огромния късмет да играе рамо до рамо с актьори от изключителен ранг - Славка Славова, Иванка Димитрова, Таня Масалитинова, Апостол Карамитев, Георги Георгиев-ГЕЦ, Георги Черкелов. И не крие, че това е едно подарено съкровище за нея. Кариерата й на големия екран тръгва стремглаво нагоре след участието й във филма на Въло Радев „Черните ангели”, където изпълнява ролята на участничка в бойна група, обречена да умре в името на идеала. Нейни колеги от екипа споделят, че тя толкова се вживяла в образа, че когато снимките приключват, се тръшва на задната седалка на колата и ридае като дете. Още с първите роли, на всички завистници става ясно, че Виолета е истински талант и най-малкото има нужда от протекцията на високопоставения си баща. По убеждения обаче и след лед 1989-та  остава вярна на левите идеи и се записва в БСП. „Някои доста ми се чудеха, но реших, че трябва да съм там, където ми е чергата. Баба ми и дядо ми са антифашисти, на баба ми в полицията й счупват гръбнака...“, разказва Гиндева.

Изхвърлят я от Народния и гладува с двете си деца   

През 1993-та актрисата изхвърча от елитната сцена, след като заедно с цяла група златни актьори е пенсионирана принудително, макар да е в разцвета на силите си, само на 46. След като остава без никакви средства, самотната майка на две деца е изправена пред жестоко изпитание. И въпреки това борбената сливенлийка не се предава, спомняйки си думите на татко си, че във всяка ситуация има и зрънце добро.” Гиндева открито се обявява против пенсионирането на големите ни актьори. „В света няма такъв феномен „пенсиониран артист”. Играят, докато имат сили, докато са здрави и са на крака, докато публиката ги иска. Я вижте Джейн Фонда”, яростна е актрисата. Гиндева подозира, че тогава е нарочена заради левите си убеждения и нарича съкращението „синя” метла, задействана от директора на театъра Васил Стефанов, който искал да се подмаже на тогавашните нови.

Безработната Гиндева минава през невероятно тежък период, в който гладуват и тя, и двете й деца. „По 3-4 дни вкъщи нямаше какво да ядем...”, спомня си тя с горчивина. За да успее да осигури прехраната, Виолета дори се хваща на работа като репортерка в Радио „Експрес”, където тича заедно с момичетата, наполовина на нейните години. Даже успява да вземе интервю от Тодор Живков при освобождаването му от затвора. Щом мъничко се окопитва, тя събира воля и се впуска в частния бизнес. Отваря козметичен салон в „Младост”, но жестоката инфлация помита всичко. Самата тя пък разказва, че нещата потръгнали, но така актуалните тогава мутри с бухалки я принуждават да се откаже от бизнеса. В началото на 90-те, клюката я свързваше с фирмата  „Планета 999” на мастития преводач Венцел Райчев, като злите езици говореха, че тя станала акционер в неговата фирма, прала пари на КГБ.

Някъде в този период Гиндева успява да се върне и към професията си, като възстановява кафе-театъра в гранд-хотел „София”, като действа на абсолютно пазарен принцип – актьорите не взимат заплати, а получават хонорар според купените билети. Успява да постави цели 14 представления, но в един момент хотелът е продаден. По-късно се посвещава на преподавателска дейност - във Варненския и Пловдивския университет и в Театралния колеж „Любен Гройс” в София. Вече след 2000-та година кариерата й подскача към политиката и щерката на корифея на марксистко-ленинската социология е избрана във Висшия съвет на БСП. Брат й Евгени Гиндев пък ръководи ултрасекретен научен институт, подчинен на Тодор Живков с разработки за военната промишленост и спецслужбите на страните от Варшавския договор. Виолета обаче забравя кошмара от началото на 90-те, когато 20 години след уволнението си, отново е върната на сцената на Народния театър и го изживява като истински ренесанс. Гиндева има добра пътеводна звезда в професията, защото попада на невероятни учители. Един от тях е проф. Желчо Мандаджиев и асистентът му Гриша Островски. 

„Имах страхотен късмет, защото те ме научиха на всичко за професията”, споделя Гиндева, макар че по-големите студенти й обясняват, че тези преподаватели звезди не правят, но пък извайват големите професионалисти. А и Б на голямата сцена й показва самата Славка Славова, която е неин учител и Гиндева с вълнение си спомня как примата я хванала за ръка и започнала да й обяснява детайл по детайл: “На това място от сцената се чува на еди кой си ред, на това място от сцената се вижда от еди къде си...”. Тя е човекът, който буквално като майка ме е водила за ръка и ми е показала всичко в първите ми стъпки на сцената. Дори ме канеше у тях да репетираме заедно, правеше анализи на ролята ми...

Незабравим урок получава и от идола в киното Апостол Карамитев. Той й казва: „Ако искаш да станеш добра актриса, трябва да се научиш да се режисираш”. Думите му я докарват до паника, защото тогава във ВИТИЗ не е прието да дублираш актьорската и режисьорска професия. Но чак с течение на времето разбира какво е искал да й каже той – не в буквалния смисъл, но че ти самия трябва да имаш своя сюжет и позиция. Виолета се научава да следва и максимата „шоуто трябва да продължи”, колкото и суров да е животът. Може би затова актрисата, която в днес вече е доцент и преподавател учи възпитаниците сами да намират собствено решение за образите, които играят, както и пътя, по който да стигнат до него. И явно съветите й са успешни, след като почти 90 % от питомците й жънат успехи на големите сцени на театрите ни.

5 години не й дават роли заради отказа от „На всеки километър”

Един от най-големите скандали в битието на актрисата се разгаря, когато отказва да се снима за култовия сериал „На всеки километър”. Своенравната Виолета директно отказва участие, тъй като не й допада сценария, вижда й се наивен, филмът недоизпипан, буквално детско-юношески. С отказа си обаче предизвикала вълна от негодувание и от горе, вероятно от партийните редици в арт гилдията забранили да й дават роли. Така 5 години Гиндева остава без никакви предложения, макар режисьорите да искали във филмите си хубавата и талантлива артистка. Реакцията й е изтълкувана като политическа настройка и наказанието идва светкавично. Партийните решават, че Гиндева е решила да прави бойкот на партизанската сага, понеже се е сродила с вражеска фамилия. По това време актрисата е омъжена за актьора Кольо Дончев, чийто баща е осъден от Народния съд и е лежал в лагера в Белене до закриването му.

Самият Стефан Данаилов люто се обижда, обръща й гръб и изобщо не желае да разговаря с нея много дълго време. След драмата тайно разпореждат да не й се дават роли в никакви филми и Виолета изтърпява 5 години театрална и кино карантина.

Нареждат й да направи аборт заради соцпиеса

Когато започват снимките на „Почивка в Арко Ирис” в Народния театър и след 10-тата репетиция, Виолета разбира, че е бременна. Чудели се със съпруга й Кольо Дончев какво решение да вземат и той й казва: „Каквото решиш, това ще е”. Тежката дума обаче е на бащата на Вили, който тропнал по масата и отсъдил: „Това ти е първа бременност, няма да абортираш!” Актрисата най-напред тръгва да съобщи на режисьора Филип Филипов заради ангажимента си най-вече към него. Но когато чул „радостната” вест, той буквално подскочил и започнал неистово да крещи. А крехката Вили се чудела защо е толкова яростен. Нещата лъсват малко по-късно. Гиндева разбира, че по-рано в постановката е бил поканен Иван Кондов, но той отказва. Отказва и Апостол Карамитев и нейното съобщение прелива чашата. Като капак – постановката е посветена на наближаващ конгрес на БКП.

Явно нейната история е изтълкувана като лъжа, нарочно скроена и й нареждат да представи медицинско от трима лекари. Когато го носи в деловодството я питат как да заведат подобен документ, тя се тросва: „Върви да си питаш директора как да го заведеш!” След това свикват дирекционният съвет на Народния театър и след протяжно заседание шефът на театъра Александър Гетман я вика в кабинета си. Началникът се бил върнал от военен Виетнам и оттам донесъл истинска кока-кола, известна по това време с идиотската реклама за напилите се американски войници. Слага пред нея една бутилка и започва разказ за Виетнам – как жените оставят децата и мъжете си, вземат картечниците и се бият срещу американските войници. Виолета не разбрала за какво й разказва, но в един момент шефът изстрелял: „Ние решихме, че ти трябва да абортираш!”.

В този момент краката на актрисата се подкосяват. „Какво значи ние решихме?! Аз ли решавам какво да се прави, моят мъж ли решава какво да се прави, баща ми ли решава какво да се прави – кои са те, че да решават вместо нас, че трябва да абортирам?! Много се ядосах и извън контрол изкрещява: „Сега разбирам защо вашият син се е самоубил!” Секунда след това осъзнава, че е било грозно от нейна страна, но яростта я задушава. Пак след време разбира как ръководството изтълкувало цялата ситуация – че понеже е била омъжена за син на осъден от Народния съд и затворник в Белене, нарочно бойкотирала постановката, защото е посветена на конгрес на партията. По повод скандала тръгнали и вицове: „Те отлагат конгреса на партията, защото Виолета няма да играе в пиесата.” В крайна сметка на другия ден подписва заповед за освобождаване, уволняват  На другия ден й подписал заповедта за освобождаване, уволняват и мъжа й Емил Джамджиев. Семейството е принудено да остави в България невръстната си дъщеричка и заминават с актьора Николай Николаев за Италия, където играят като клоуни в циркови програми.

С годините обаче в съзнанието на актрисата остават повече хубавите събития на сцената. С приятно вълнение си спомня дебютната си роля в киното. На Виолета е поверена ролята на Катерина във филма „Иконостасът”, в който и с красота и с талант пленява зрителите. Тогава във филма са все дебютанти, а на единия от режисьорите - Христо Христов, това е първият филм. Затова е не давали на актьорите да гледат заснетия материал. Предварителната лента се гледа в централното кино в Пловдив след вечерните прожекции. „През деня влизахме в тоалетните на киното и оставяхме прозорчетата отворени. Вечерта се прехвърляхме през тях качвахме се на балкона и гледахме заснетия през деня материал. Една вечер нещо изтопуркахме, Христо излезе на сцената и се развика: “Кой е горе, кой е горе?”. Ние изпоналягахме на пода под столовете, за да не ни види, но после пак продължихме да си гледаме. Голяма емоция беше!”, спомня си през смях актрисата. За тази роля тя получава първата си филмова награда за женска роля на Варненския кинофестивал. Филмът се прожектира и в Париж. Тогавашните хипита сякаш намират нещо свое в драматичната и покъртителна любовна история между дърворезбаря Рафе Клинче и буйната Катерина.

Двамата й съпрузи й изневеряват, после умират

Личният живот на Гиндева също ври и кипи. Двата й брака са изпитание, което завършват драматично – със смъртта на мъжете й. Първата сватба – с актьора от Пловдивския театър Николай Дончев взривява родителите й, които изобщо не го приемат. Скандализира ги фамилията на младия мъж, тъй като бащата е антикомунист, лежал в Белене. Но младата Вили е твърде влюбена за да ги слуша и сключва брак с бохема. Но съвместният живот не потръгва. Кольо залита сериозно по чашката и нехае за семейните задължения. Нещата загрубяват, когато си намира и любовница – изключително атрактивната и самоуверена актриса  Пенка Цицелкова, известна като първата българска каскадьорка. Любимият на Гиндева не устоява на фаталния й чар и разводът е неизбежен. Алкохолът отмъщава на неверния съпруг - не след дълго  издъхва от рак. По това време най-красивата актриса на Народния е в разцвета на женската си сила и на хоризонта изгрява следващата любов - доста по-младия от нея Емил Джамджиев, известен като един от „бащите” на легендарното шоу „Иръпшъните”. А той няма нищо против гилдията да го нарича „другаря Гиндев”. Джамджиев така насериозно се взима като силен на деня, че се изпокарва с много свои колеги. Вбесен от гафовете му, колосът Черкелов му лепва як шамар по време на репетиция.

Самозабравилият се хубавец се оказва обикновено леке и с лекота се поддава на чара на друга жена. Между него и тогавашната дебютантка, изгряла в „Неочаквана ваканция” Албена Чакърова се разгаря гореща любовна история. Зловещо е съвпадението с съдбата на първия й брак. Две години след новата сватба, русокоската остава вдовица. Емил Джамджиев умира нелепо – в мразовита вечер подпийналият екссъпруг на Гиндева прескочил до близък магазин да купи още алкохол за гостите си.  Кръвоносните му съдове обаче не издържат на комбинацията студ и алкохол и той получава инсулт още ненавършил 45 години. Казват, че на късни години Виолета най-после намира истински верен мъж до себе си, но не е ясно дали това не са просто клюки.
Виолета Гиндева, естествено е съсипана покрай историите на неверните половинки. Актрисата обаче все пак намира истинския мъж в лицето на талантливия и много красив телевизионен оператор  Юри Ангелов. Самата тя признава, че именно той е нейната голяма любов. Той е истинско копие на Пол Нюман – висок, скроен и синеок. Въпреки че дамите от телевизията припадат по него, той не е женкар и искрено се влюбва във Виолета.   

Злите езици обаче приписват на актрисата всякакви екзотични връзки  - като например със сините ексминистри Евгений Бакърджиев и Муравей Радев. В черния период, Виолета намира утеха в мистиката. За да очисти „чакрите” си, прибягва до тайната диета на Людмила Живкова, продиктувана й от знаменития индийски йога Сай баба Три пъти месечно актрисата не слага залък в уста по цял ден, изпива само смес от кипнало прясно мляко и сто грама зелен чай.

В последните години от живота си, актрисата намира спокойствие и хармония - дните й са ощастливени от двете й внучета. Дъщеря й Яна Мария има собствена продуцентска къща във Франция и щастлив брак в САЩ, а синът Данаил се занимава с мултимедия и реклама. До последно Гиндева споделяше, че рожденият й ден е двоен празник, защото на нейната дата - 14 юни, е родена втората й американска внучка – Аня. Шестгодишната Ема  пък пълнеше сърцето й с радост с честите посещения в дома на актрисата.  

Виолета Гиндева бе от хората, които не крият нищо и не се притесняват да са искрени и винаги казваше, че няма от какво да се срамува. Приживе, голямата актриса признаваше, че остава с неосъществени мечти заради  невъзможността да ги достигнеш заради отпечатъка на годините. „Мечтаех да играя Жулиета, а сега ми остава дойката... Ще ми се обаче да споделя за една несбъдната роля - на Офелия. Помня как бях начинаеща актриса в Народния театър. Апостол Карамитев ме настига на улицата. Крачеше с едни големи, интензивни крачки. „Чудесно, че те виждам!” - изненада ме в гръб. - Започваме „Хамлет” с Моис Бениеш и искам ти да си Офелия!” Как само се зарадвах! И питам кога ще е премиерата. Отговаря ми той, а аз: „Но все пак трябва да родя в края на януари.” А той ме поглежда и вика: „Колко ти трябва да излезеш на сцена след раждането? Почваш гимнастика и идваш!”Но Бениеш почина и Апостол не изигра тогава Хамлет, нито аз - Офелия. А как репетирахме, какво измислихме за нероденото си дете...”, спомняше си с носталгия Черният ангел.