Владко с мозъчето гладко – супер! А защо не Пената или Боби Михайлов?

Всички знаем, че когато господ е раздавал мозък, военните са били на маневри и са се явили чак когато всичко читаво отдавна е свършило. Или, по думите на анонимен японски командир на подводница от Втората световна към моряците му: „Ще продължа да ви бия, докато най-после ви се повдигне бойният дух”. Има обаче още една прослойка униформени малоумници, която е не по-малко ощетена умствено от висшите сили и обществените очаквания – професионалните спортисти.

От такава гледна точка едва ли е изненада, че в партията/коалиция/сдружение/чета/бандичка на Румен Радев се намърдаха повече нискочели физкултурнички и физкултурници, отколкото ще имаме на олимпиадата в Лос Анджелис. Като започнем с патриота Владко с мозъчето гладко и завършим с една пикаеща на шумка дружка на Трактора.

И тия карикатурници се готвят да управляват България – същите, които са били на турнир в Минск или са ги инжектирали със зоб в някое мазе, докато връстниците им са сричали в букварите. Новото поколение Нешки, само че без привидното лустро на социалистическия морал и двете по-умни изречения, научени на задна прашка от академик Светлин.

Ей, Богу, пробвали сме вече със спортисти на високи управленски позиции. Видяхме докъде доведе футбола ни иначе симпатичният и диалогичен алкохолик Боби Михайлов. Той не е виновен, че в спортната школа на Левски са го учили как да лови топката след корнер, вместо да реди бюджети и да гради администрация. Още половин век ще му сърбаме попарата, да е жив и здрав.

Всъщност, едва ли получилият тежък инсулт преди няколко месеца бивш вратар би бил се справил по-зле като депутат от Данчо Йовчев, например. Мисля, че дори и в кома има абсолютно същия капацитет за законотворчество и може да е също толкова полезен при обсъждането на бюджетния дефицит.

Даже покойният Димитър Пенев трябваше да включат в листите. Все пак като футболист на ЦДНА чичо Пенчо беше полковник от резерва и можеше да осигури топлата връзка, емоционалната приемственост между войската и стадиона. Смъртта му е малка подробност – в крайна сметка в избирателните списъци има достатъчно мъртви души, какво пречи да турим няколко и в бюлетината за да балансираме нещата?

Пък и всичко ново е добре забравено старо. Щом най-могъщите ни предприемачи и общественици може да са били Васко и Георги Илиеви, Крушата, Наско Комшев, Слави Бинев, Илия Зъбчето от „Мултигруп”, Николайчо Гигов и Иво Карамански от гребния канал, значи спокойно можем да поверим съдбините си в ръцете на някой волейболист или каратека.

Пък и спортистите притежават дисциплина и морална устойчивост, патриотизъм и мотивация, недостижими за обикновените хора. Демек – изключително прости парчета са и умеят да изпълняват заповеди без обяснение, без аргументация и без да се мъчат да ги разбират. Също като военните. Здрави духове в здрави тела. За останалото ще се погрижи Копринката, той никога не се е събличал по гащи даже по физическо.