Внукът на Химлер : Дядо ми беше чудовище, аз съм различен

Хенрик Ленкайт е германец, който живее в южна Испания и е пастор и терапевт на семейни двойки. Животът му е подреден, докато на 47 години съвсем случайно разбира, че е внук на най-влиятелният човек в нацистка Германия след Хитлер – а именно Химлер.

През август 2024 г. неговият свят се преобръща, когато разбира, че е внук на идеолога на Холокоста.

 „Опитвах да чета Библията, но буквите се размиваха. Реших да гледам спорт - нямаше футбол. И изведнъж този филм се появи”, разказа той по НОВА.

Любопитството го кара да отвори Уикипедия. Там вижда снимката на любовницата на Химлер – Хедвиг Потаст. Лице, което прилича болезнено много на баба му. А под снимката стои фамилното име, което носят и роднините му.

„Мозъкът не може да възприеме такова нещо. В такъв момент просто не разбираш”, споделя той.

Той продължава да чете и открива имената на майка си и чичо си. Истината е неоспорима - той е внук на Хайнрих Химлер.

Шокът идва не само от кръвната връзка с един от големите палачи на човечеството, но и от факта, че цялото му семейство е пазило тази тайна 47 години.

„Губиш идентичността си. В този момент сякаш умираш. Родителите ми винаги са казвали "Гледай истината в очите." А са скрили най-важната", казва той.

В търсенето на истината Хенрик се свързва с Катрин Химлер — внучка на брат на Хайнрих Химлер, политолог и автор на книги за семейството.

„Написах ѝ кой съм. Коя е майка ми. Тя ми потвърди – да, ти си внук на Химлер", разказва той.

Така започва трудният процес на сглобяване на пъзела за живота на баба му – Хедвиг Потаст, която е била не просто секретарка на Химлер, а напълно отдаден националсоциалист.

Хенрик научава, че баба му е била близка с жените на висши нацисти, движила се е в кръгове около лидери на СС, а след войната животът ѝ се е преплитал със съмнителни фигури, някои от които избягали в Южна Америка.

„Не беше човек от нашите обичайни представи за баба. Имаше дистанция, някаква затвореност. Но никога не бих предположил, че е била част от това“, спомня си той.

Майка му също е знаела истината. Не му я е казала до последния си ден.

Новината превръща живота на Хенрик в емоционален хаос. Той самият работи като терапевт, но признава, че също има нужда от помощ.

„Вярата беше единственото, което ме спаси. Иначе можех да стигна до психиатрия. Загубих веселата част от себе си", казва той откровено.

Съпругата му го насърчава да пише книга – като акт на лечение.

Днес Хенрик говори за миналото — не за да шокира, а за да даде пример.
Според него травмите не трябва да се крият, а да се преживяват, за да се освободи човек от тях.

„Да, дядо ми беше чудовище. Но аз съм различен. Всеки може да прекъсне връзката с миналото, ако го погледне в очите", заявява той.

Хенрик Лен Кайт иска да вдъхнови хората да търсят изцеление и идентичност, дори когато миналото е непоносимо тежко.