Войната на Путин и зелените активисти ще ни докарат разоряващи сметки за енергия

Високите цени, независимо от непосредствената им причина, носят огромни печалби и следователно насърчават бързите инвестиции. Но същите тези високи цени стимулират намаляване на търсенето, което често води до явни рецесии, тъй като икономиките се борят да покрият стремглаво растящите разходи за енергия, пише британският вестник „Телеграф“.

Търсенето спада точно когато целият този нов капацитет заработи, което води до срив на цените и спиране на новите инвестиции. След това търсенето се уравновесява с предлагането и в крайна сметка го надхвърля. Цените започват да растат и цикълът започва отново.

Но този път има две големи разлики - дневният ред за изменението на климата и санкциите, наложени на Русия заради войната на Путин в Украйна.

Още преди началото на руската инвазия беше ясно, че изпълнението на целите по борба с изменение на климата, която започна по-активно около 2017 г., ще доведе до сериозен проблем с доставките на енергоизточници.

Въпреки продължаващата зависимост от въглеводородите за почти всички удобства на съвременната цивилизация, чуваме, че тази индустрия е остаряла и следователно по същество неподходяща за инвестиции. Инвестициите в проучване и разработка на въглеводороди постепенно се забавиха и след това почти спряха, особено с идването на пандемията. Изглеждаше, че времето на големите петролни компании, „големият петрол“, свърши безвъзвратно.

На петролните компании категорично бе казано, че вече не са необходими, запасите от петрол и газ ще бъдат изоставени, няма кой да ги продава и затова не си струва да се развиват.

В допълнение, корпоративните инвеститори започнаха да се съобразяват с екологични, социални и етични критерии. Но тогава на сцената се появи Владимир Путин. Оказва се, че тепърва ще имаме нужда от тези големи „лоши“ и „неадекватни за времето“ петролни компании и може би дори от такова „отхвърлено гориво“ като въглищата.

В опит да наложи ембарго върху руския петрол и газ, Европа на практика изключи един от най-големите доставчици в света, което значително увеличава недостига на въглеводороди, а

такъв имаше, още когато икономиката се възстанови от принудителното затваряне на предприятия поради пандемията.

В резултат на това на някогашните световни пазари на петрол и газ се появи своеобразна „ножица“. Западните страни са принудени да търсят скъпи алтернативи на руските въглеводороди, докато по-малко принципни държави като Китай и Индия могат да имат достъп до руска енергия на цени, които изглеждат „смешно ниски“ по днешните стандарти.

Там, където се радват на конкурентното предимство на евтината работна ръка, сега се възползват и от относително евтиния петрол и газ.

Ще отнеме много време, за да се създадат алтернативите на руските горива, от които Западът се нуждае сега. И все пак едни злодеи се заменят с други. В опит да изолират Русия, САЩ и техните съюзници са принудени, по ирония на съдбата, да флиртуват с други „мрачни антидемократични“ държави като Саудитска Арабия и Иран, за да се противопоставят на опустошителните цени на петрола от над 100 долара за барел.

Може да изглежда странно, че все още не сме видели пълната „реабилитация“ на големите петролни компании, отразена в цените на акциите на „Бритиш Петролеум“ или „Шел“.

Да, акциите започнаха да се покачват отново, но далеч от нивата, исторически свързани с цени на петрола от над 100 долара на барел.

Защо? Това отчасти се дължи на необходимостта да се отдалечим от големите инвестиции в руския нефт и газ. Освен това е необходимо да се вземе предвид данъкът върху непредвидените печалби. Но най-вече тук идва нашият стар „приятел“ - изменението на климата. И двата базирани в Обединеното кралство петролни гиганта имат амбициозни планове да преминат към възобновяема енергия.

Британските петролни гиганти изглежда са решени да пропилеят богатството на избор, което е налично днес, и да се впуснат в нещо, от което не разбират. Във всеки случай всичко това ще зарадва представителите на „зеленото“ лоби.

Високите цени на въглеводородите ускоряват енергийния преход, правейки възобновяемите източници да изглеждат по-конкурентоспособни.

Докато Русия остава извън играта, ще отнеме много време западното предлагане и търсене да се балансират, дори и с потискащия ефект на рецесията върху търсенето.

Френският президент Еманюел Макрон и италианският премиер Марио Драги могат да бъдат критикувани, че се опитват да „продадат“ на безценица териториалната цялост на Украйна в търсене на мирно споразумение с Путин. Но те поне признават тази горчива истина. Докато продължава въоръженият конфликт в Украйна, цените на енергията ще останат катастрофално високи, поне за Запада.