Вотът в Тайван е сигнал за нарастващ разрив с Китай

Убедителното преизбиране на лидера на Тайван подчертава, че населението на острова е започнало да се отъждествява с идентичност, различна от Китай - промяна, която комунистическите лидери в Пекин отказват да приемат.

Това е противоречие, което ще държи острова с 23 милиона жители в постоянен конфликт с много по-големия съсед в обозримо бъдеще и ще постави под нарастващо напрежение принципа "една страна", който провъзгласява, че Тайван и Китай са част от една държава.

Президентът Цай Ингвен спечели убедително втори четиригодишен мандат с 57 процента от гласовете, а нейният опонент Хан Куоюй - 39 процента. Резултатът категорично отхвърли прокитайските възгледи на неговата Националистическа партия (Гоминдан), която трудно се адаптира към възникването и развитието на тайванската идентичност.

Въпросът за следващите четири години ще бъде дали правителствата от двете страни на 160-километровия Тайвански проток ще запазят курса, или ще ескалират своята "битка на волята". Китай може да засили кампанията си за дипломатическа и икономическа изолация на Тайван, макар че може и да преосмисли този подход, след като усилията да направи това през първия мандат на Цай сякаш само увеличиха вътрешната подкрепа за нея.

Голямата й победа би могла да насърчи някои от нейната Демократическа прогресивна партия да потърсят начини да подбутнат Тайван към формална независимост от Китай, каквато е официалната цел на партията. Но даже символични стъпки ще разгневят Пекин и може да предизвикат ответни мерки, а самата Цай не е дала признаци, че поема по този път.

Съвременен Тайван е резултат от гражданската война между националистите на Чан Кайши и комунистите на Мао Цзедун за контрола над Китай след Втората световна война. През 1949 г. комунистите триумфират и Чан се оттегля на острова, където създава конкурентно правителство и управлява с железен юмрук, като таи надежди, че ще си върне цялата страна от комунистите.

Това вече не е реалистична цел и с всяко изминало десетилетие мечтата на Чан се заменя от нарастващо усещане, особено сред по-младите поколения, че Тайван не е част от Китай. Те възприемат своята родина като отделна общност със свои демократични идеали и не искат да бъдат подчинени на Китай и неговата управляваща комунистическа партия. Продължителните и понякога прерастващи в насилие продемократични протести в Хонконг засилиха това настроение.

В началото на 2019 г. китайският лидер Си Цзинпин предложи преговори с Тайван за присъединяването му към Китай на принципа "една страна, две системи", подобен на този, по който се управлява Хонконг - бившата британска колония, върната на Китай през 1997 г. Мнозинството тайванци се противопоставят на тази идея, а Цай извлече политически дивиденти от хонконгските протести, като заяви, че те илюстрират защо принципът "една страна, две системи" не работи.

До голяма степен Тайван функционира като независима държава със свои закони, въоръжени сили и външен министър, въпреки че технически заедно с континентален Китай принадлежи към една държава с конкурентни правителства - на Китайската народна република в Пекин и на Република Китай в Тайпе, тайванската столица.

Цай обаче отказваше да одобри политиката на "единен Китай" и се постара да изгради неофициални връзки със Съединените щати, които не признават Тайван, но са неговият главен оръжеен доставчик, за да се отбранява срещу Китай. Сигналите за подкрепа от администрацията на Тръмп създадоха у гласоподавателите доверие в подхода на Цай да се противопоставя на заплахите на Китай.

В изявление, разпространено скоро след излизането на изборните резултати, държавният секретар на САЩ Майк Помпео поздрави Цай и похвали "нейната ангажираност да поддържа стабилността от двете страни на Тайванския проток пред лицето на безмилостен натиск".

Лин Фейфан, заместник-генерален секретар на Демократичната прогресивна партия, миналия месец обеща, че през втория мандат на Цай ще започне дискусия за конституционна промяна. Тя може да обхваща промяна на флага или на дефиницията за територията на Република Тайван, за да включва само Тайван, вместо и острова, и континентален Китай, въпреки че понастоящем партията не се застъпва за такива промени.

Китай обаче заплаши да употреби при необходимост военна сила срещу всякакви "отцепнически" ходове към независимост. Официалната агенция Синхуа предупреди в коментар за решението, че Китай разполага с пълен набор от политически инструменти, за да възпре действията за независимост на Тайван и да облагодетелства тайванските сънародници.

В унисон с общественото мнение Цай съсредоточи кампанията си върху запазването на демокрацията в Тайван вместо върху евентуално фундаментална промяна в политическия статут на острова. Този подход удовлетворява Дун Юйхсин, 23-годишен служител в благотворителна организация.

"Макар че можем твърдо да заявим, че Тайван е Тайван, а Китай е Китай, ние, разбира се, не искаме война или нещо по-лошо от сегашното положение", каза той и добавя: "Надявам се, че Цай Ингвен ще се съсредоточи върху автономията и ще потвърди днешното статукво". Подобно на много тайванци той харесва нещата, каквито са, и не иска никой "да клати лодката" в отношенията с Китай.